Никога и по никакъв повод не съм казвала, че всички осиновители са лоши пр.

Коректно и от "кухнята" на проблема се старая да покажа реални случаи, но не опростявам нещата, че да се налага и да се оправдавам за мнението си.

Просто съм отдавна пълнолетна и съм отговорна за действията си.

Желая ви здраве и успехи, радвам се че сте колега и сте пристъпили към организиране и отстояване на позициите си. Може да въздействате и за промени на промените в "Семейния кодекс", доста от които са абсурдни.


Забравих да кажа - колкото и да ми е трудно, опитвам се да съм единствената, дори с риск да съм неприятна и отблъскваща, но все някой трябва да каже нещо и от позицията на осиновените деца.

Те си получават храна, име и подслон с живот в една нерядко нездрава психологическа обстановка, служат за удовлетворение на чужди амбиции, за запълване на празноти, за скрепяване на разклатени бракове и доста други неприятни неща, но за това се мълчи и не се говори.

Основното, което ги характеризира доста често е внушеното им чувство за вина и дълбока благодарност, с което биват манипулирани години наред, най-често несъзнавано от своите родители и техните близки.

При осиновяването и двете страни дават душата си, а не само осиновителите правят огромно добро и благороден жест.

Дълго лекувалите се жени са заели позицията на обгрижвани от преданите си съпрузи, на тях съчувстват и за тях се грижат, премълчават нервите и изблиците им и в едзин ден - те следва да отстъпят мястото си на едно невинно същество и да станат част от хората, които се лишават и се грижат за другия.

Това не е лесно и доста често промяната се изражда в търсене на дефекти на бебето и то не съзнателно или директно, а в доста по фини и болезнени форми.

Не упреквам никого за това, животът е доста сложен, на осиновителите не им е леко никак, но уважението и коректността към вас изисква да не ви се поднася само захаросана информация, момичетата са доста интелигентни и разбират нещата.

В броя на "24 часа", от събота, където се коментираше приблема с промените на СК, само една психоложка плахо се е осмелила да намекне и за този аспект - беше нещо от рода на "Искате да стенете родители или да имате наследници..."

Не съм злобен и враждебен елемент, но в осиновяването страните са две, а едната е лишена от всякаква трибуна поради възрастта и безпомощното си положение - децата, особено бебетата.

Пак повтарям - поемам си риска аз да изглеждам някому неграмотна, лоша и груба, луда, елементарна и пр..................,
но да се чуе и другата страна, която е лишена дори от правото да получи информация дори след като навърши пълнолетие.

Варвам в доброто, възхищавам се на няколко осиновителки, някои от вашия клуб /самото съществуване и разговор с едната си бяха празник за мене/ и се надявам тук да чувате лошото, а в реалния ви живот - да идва доброто.