Здравей, Bella!
Дано останеш тук възможно най-кратко. "Поликистозни яйчници" и "киста на яйчника" са две съвсем различни понятия. Първото е диагноза на заболяване.
Лично аз нямам този проблем, но ето какво успях да открия за това, което те интересува:

- Яйчникови кисти:
Кистата е пълна с течност кухина, оградена от добре ограничена стена. В тялото има много нормални кухини (кистични) структури в тялото,например яйчниковите фоликули. Пикочният и жлъчният мехур стават “кисти” когато са пълни. Абнормна киста се развива, когато нещо възпрепътства оттичането или поемането на течността от кистичната структура.

- Фоликулярните кисти:
Понякога яйчниковият фоликул не освобождава яйцеклетката си, а продължава да се пълни с бистра течност и става по – голям от обичайните 1,5см. на хормонално зрял фоликул, така че този фоликул става яйчникова киста. Фоликулярните кисти рядко стават по-големи от топка за тенис. Малките кисти обикновено не причиняват проблеми. Често те се намират по случайност по време на друго изследване на малкия таз. Фоликулярните кисти по-малки от 7см в диаметър, обикновено изчезват спонтанно за няколко месеца. Ако не причиняват неразположение, те не се нуждаят от лечение, въпреки че отново се изследват след 6-8 седмици, за да е сигурно че намаляват. Понякога тези кисти могат да достигнат размери на грейпфрукт или повече, като тогава причиняват болка и симптоми от притискането на други органи.
Честото уриниране можеда бъде проблем защото мехурът има по-малко пространство за разширяване.
Обикновено се препоръчва отстраняване на кисти, по-големи от 7 см, защото те обикновено не изчезват самостоятелно (или това става прекалено бавно ).

- Лутеинови кисти:
Понякога след овулация разпукалият се фоликул може да се напълни с течност (често кърваво оцветена), след като се е затворил и е образувал жълтото тяло. Корпус-лутеиновите кисти е по-вероятно да причинят менструални нарушения, които са резултат на смущения на прогестероновата продукция. Както и фоликулярните кисти, те обикновено изчезват без лечение.
Фоликулярните и корпус-лутеиновите кисти често са наричани физиологични или функционални, защото се образуват по време на нормалните процеси в яйчника.
Понякога обаче тези прости кисти могат да се усложнят.
Кистата, която е прикрепена за яйчника чрез тясно “краче” може да се усуче или да се разкъса, причинявайки силни коремни болки. Разкъсването е свързано с кървене в коремната кухина и може да причини шок. Това са спешни състояния, които се нуждаят от незабавна хирургическа намеса. Рядко кистата може да пропуска течност бавно, при което симптомите не са толкова остри и често са трудни за разпознаване (без специални тестове) от симптомите на апендицит, тазова инфекция или извънматочна бременност. Лапароскопията обикновено решава ребуса.
Едно от добрите странични действия на противозачатъчните таблетки е, че предотвратявайки фоликулярното развитие и овулацията, също така предотвратяват развитието на фоликулярни и корпус-лутеинови кисти и усложненията свързани с тях.

- Синдром на яйчниковата поликистоза:
Синдромът на яйчниковата поликистоза (също наречен синдром на Щайн-Льовентал) е състояние в развитиенто на яйчниковите фоликули.
При този синдром нито един от 10-20 фоликули, които започват да зреят във всеки яйчник в началото на менструалния цикъл, не достига пълна зрялост и не освобождава яйцеклетка.
Без овулация всички фоликули, които започват да зреят, остават активни.
Хипофизната жлеза продължава да стимулира повече фоликули и яйчниците се запълват с фоликули.
Капсулата на яйчника се задебелява, за да задържи кистите и това затруднява овулацията още повече.
Клетките, ограждащи стените на фоликулите, продължават да произвеждат хормони (вкл. някои мъжки) , както обикновено, но тъй като броят на фоликулите е по-голям, в кръвта се освобождават повече хормони.
Действието на естрогена причинява задебеляване на маточната обвивка, което прави менструацията по-обилна.
Недостигът на прогестерон (защото няма жълто тяло, образувано от разкъсан фоликул) също допринася за по-обилно и неправилно кръвотечение. По-късно, когато се образуват все повече и повече кисти, функцията на яйчника се смущава още повече и продукцията на естроген намалява. Той може да не е достатъчен за растежа на маточната обвивка, следователно циклите спират. Сега има относителен излишък на мъжки хормони и започват да се появяват белези на маскулинизация. Те включват увеличаване на теглото и окосмяване на лицето и тялото, акне и рядко задебеляване на гласа.
Причината за смущението на овулацията при синдрома на яйчниковата поликистоза не е ясна. Най-популярната теория днес е, че това е объркване на нормалния контрол на яйчниковата функция от хипоталамуса и хипофизата.
Лечението зависи от това дали намалената плодовитост представлява проблем. За тези, които искат да заченат, се препоръчва първо терапия с лекарства като Clomid ( Clomiphene) и тя възстановява овулацията и оплодителната способност (фертилитета) в по-голяма част от случаите. Ако ли не, операцията наречена "клиновидна резекция на яйчниците", (която отстранява част от уплътнената стена на всеки яйчник), обикновено е успешна.
Жени, които не искат да забременяват, обикновено добре отговарят на противозачатъчни лекарства, които подтискат продължаващата стимулация на яйчниците от фоликулостимулиращия хормон на хипофизата, така че не се развиват фоликули, а вече образуваните кисти намаляват по размери. Продукцията на мъжки хормони се връща към нормални стойности и белезите на маскунализация постепенно намаляват.
Синдромът на яйчниковата поликистоза рядко се появява отново, когато лекарствата се спрат.