Сключване на брак между български и чужд гражданин пред български орган

по гражданското състояние

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, трябва да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключването на брака.

Условия за встъпване в брак

Чл. 131. (1) За български гражданин, който сключва брак в чужбина, са задължителни разпоредбите на чл. 12 и 13. Разрешението по чл. 12, ал. 2 може да се даде от българския дипломатически или консулски представител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) За чуждия гражданин, който сключва брак с български гражданин пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по неговия отечествен закон, като разпоредбите на чл. 13 на този кодекс са задължителни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) За чужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 13, ал. 1. Освен това не може да се сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри.

Унищожаемост на брака

Чл. 132. Основанията за унищожаемост и последиците от унищожаването на брака се уреждат:

1. от българския закон, ако бракът е между български гражданин и чужденец;

2. от закона на държавата, на която двамата съпрузи чужденци са били граждани при сключването на брака, както и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак;

3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат, и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска унищожаването, а относно последиците от унищожаването - този, който е по-благоприятен за децата или за добросъвестния съпруг, ако от брака няма деца.

Лични и имуществени отношения между съпрузи

Чл. 133. (1) Личните и имуществените отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин, се уреждат от този кодекс, ако се осъществяват на българска територия.

(2) Личните и имуществените отношения между съпрузи чужденци с еднакво гражданство, ако се осъществяват на българска територия, се уреждат според отечествения им закон. Ако съпрузите са с различно гражданство, тези отношения се уреждат според съвпадащите разпоредби на отечествените им закони, а при липса на такива - от този кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) При разпореждане с недвижими имоти на българска територия се прилага законът на Република България.

Развод

Чл. 134. Разводът и неговите последици се уреждат:

1. от българския закон, ако единият от съпрузите е български гражданин;

2. при брак между чужденци с еднакво гражданство - от закона на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод;

3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска развода, а относно последиците от развода - този, който е по-благоприятен за децата или за невиновния съпруг, ако от брака няма деца.

Произход

Чл. 135. За произхода се прилага отечественият закон на детето по време на раждането.

Осиновяване

Чл. 136. (1) Осиновяване между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс. Когато осиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на съответния държавен орган и осиновяването се извършва от български съд.

(2) Осиновяването между лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон. Ако имат различно гражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 52.

(3) Действието на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновителя.

(4) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения.

Отношения между родители и деца

Чл. 137. Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето.

Настойничество и попечителство

Чл. 138. (1) Учредяването, действието и прекратяването на настойничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство.

(2) Задължението за приемане и изпълнение длъжността на настойник, попечител или член на настойнически съвет се урежда по отечествения им закон.

Издръжка

Чл. 139. Задължението за издръжка, която чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища.

Отечествен закон на чужденец с двойно гражданство

Чл. 140. За чужденец, който има няколко чужди гражданства, отечествен закон е законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване.

Приложим закон за лице без гражданство

Чл. 141. За отечествен закон на лице без гражданство се счита законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване.

Ограничаване прилагането на чуждия закон

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Когато прилагането на чужд закон е несъвместимо с основните начала на правото на Република България, се прилагат разпоредбите на този кодекс.

Прилагане на международен договор

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато е предвидено друго в международен договор, по който е страна Република България.



ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., попр., бр. 15 от 1992 г.) По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) По смисъла на този кодекс за общински съвети се считат и районните народни съвети, и кметствата, а функциите на председателите на изпълнителните комитети на общинските съвети се изпълняват и от председателите на изпълнителните комитети на районните народни съвети, и от кметовете.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Изискването по чл. 10, ал. 1 относно заявлението за сключване на брак се прилага от 1 август 1985 г.

§ 4. Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.

§ 5. (1) По изключение може да се извърши осиновяване на пълнолетен внук от дядо и баба при условията на чл. 52, ал. 2, когато внукът е бил отглеждан от тях и при влизането на кодекса в сила не е навършил 21 години.

(2) Осиновяването се допуска, ако молбата за осиновяване се подаде в тримесечен срок от влизане на този кодекс в сила и с оглед на създадените фактически отношения е обществено оправдано и е в интерес на осиновявания.

§ 6. Разпоредбата на чл. 87 се прилага и по висящите към 1 юли 1985 г. дела за издръжка.

§ 7. Присъдените издръжки по чл. 88, ал. 2 от Семейния кодекс от 1968 г. се прекратяват от 1 юли 1985 г.

§ 8. Висящите дела за развод към деня на обнародването на този кодекс в Държавен вестник се разглеждат и решават по досегашните условия и ред.

§ 9. Предвидените по този кодекс лихви се прилагат и за паричните задължения, присъдени преди влизането му в сила при забава на изпълнението след 1 юли 1985 г.

§ 10. Искът по чл. 105, ал. 1 може да се предяви от близките на съпрузите само ако бракът е прекратен след 1 юли 1984 г. Срокът по ал. 2 тече от прекратяването на брака.

§ 11. На лицата, поставени под попечителство до влизането на този кодекс в сила, органът по настойничество и по попечителство назначава в тримесечен срок заместник-попечител.

§ 12. Правилата за сроковете по този кодекс не се прилагат за сроковете, започнали да текат при действието на отменения Семеен кодекс, освен ако за завършването им по него се изисква по-дълъг срок от предвидения в този кодекс.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Изменения и допълнения на други закони

Раздел I

Изменение на Закона за лицата и семейството

(Обн., ДВ, бр. 182 от 1949 г.; попр., бр. 193 от 1949 г., изм., Изв.,

бр. 12 от 1951 г., бр. 12 и 92 от 1952 г., бр. 15 от 1953 г.; попр.,

бр. 16 от 1953 г.; изм., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90

от 1956 г., бр. 50 от 1961 г.; ДВ, бр. 23 от 1968 г. и бр. 36 от

1979 г.)

§ 13. Член 6, ал. 4 се изменя, както следва:

"При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в решението, с което се допуска осиновяването."

§ 14. Членове 59, 60 и 96 - 110 се отменят.

Раздел II

Изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

(Обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89

от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.,

бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ,

бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от

1976 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1983 г.)

§ 15. В чл. 7 се създават ал. 3 и 4:

"Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако единият от съпрузите е български гражданин.

Българските съдилища разглеждат брачни искове между чужди граждани, ако местожителството на ответника е в България или ако единият от съпрузите живее в България и законите на държавата, чиито граждани са съпрузите, не изключват подведомствеността на българските съдилища."

§ 16. В чл. 258, ал. 1, и 261 думите "обявяване недействителността" се заменят с "унищожаване".

§ 17. Член 259 се изменя така:

"Чл. 259. Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично.

Помирителното заседание се провежда при закрити врати. Съдът задължително изслушва становищата на страните, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят.

Ново помирително заседание се насрочва не по-рано от два месеца, когато:

а) съдът е разпоредил ответникът да се яви лично;

б) съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака;

в) съдът прецени, че може да се постигне помирение.

Съдът може да призове за помирителното заседание представители на

обществените организации по местоживеенето или по местоработата на

съпрузите и да поиска от тях да съдействуват за помирение.

При помирение, ако страните пожелаят, съдът уведомява общинския народен съвет по местожителството им, предприятието или учреждението, в което работят, ръководствата на обществените организации по местоработата и местоживеенето, за да съдействуват при решаване на някои социално-битови въпроси, които са от значение за укрепването на брака.

Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните.

Когато не се постигне помирение, съдът насрочва делото не по-рано от четири месеца от датата на последното помирително заседание. Ако се убеди, че отлагането на делото за такъв срок е вредно за децата, съпрузите и обществото, той може да насрочи делото и по-рано."

§ 18. В чл. 259б числото "24" се заменя със "101".

§ 19. Член 260 се изменя, както следва:

"Чл. 260. При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. С брачните искове могат да бъдат съединени и исковете за имуществените отношения между съпрузите.

Разпоредбите на предходните алинеи се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, точка 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен."

§ 20. В чл. 261 се правят следните изменения:

1. Създава се нова ал. 3:

"Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето."

2. Сегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 21. Член 262 се заличава.

§ 22. В чл. 267, изречение първо думите "обявяване недействителността" се заменят с "унищожаване", а в изречение трето думата "недействителност" се заменя с "унищожаване".

§ 23. В чл. 268 думите "9, 10 и 91, ал. 2" се заменят с "13 и 131, ал. 2".

§ 24. В чл. 303 се създава нова ал. 4:

"Решение по брачен иск на чуждестранен съд, отнасящо се до български граждани, се признава и без наличието на условията по ал. 1, ако по време на предявяване на иска ответникът е имал местожителство в страната, където е постановено решението."

§ 25. В чл. 395 се правят следните изменения:

1. В ал. 4 изречение първо се изменя така:

"Запорното съобщение по вземане на държавата или на социалистическа организация се вписва в трудовата книжка, а по вземане за издръжка - в трудовата книжка и в личния паспорт на длъжника от лицето, което изплаща трудовото възнаграждение на длъжника в учреждението, предприятието или организацията"; в изречение второ думите "трудовата книжка" се заличават.

2. В ал. 5 думите "в трудовата книжка" се заличават.

Раздел III

Изменение на Закона за наследството

(Обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от

1950 г.)

§ 26. Алинея 3 на чл. 5 се изменя, както следва:

"При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя."

Раздел IV

Изменение и допълнение на Закона за Държавната спестовна каса

(Обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм., бр. 21 от 1975 г. и бр. 83 от

1978 г.)

§ 27. В чл. 13 се правят следните изменения:

1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:

"Съпрузите могат да притежават влогове на името на двамата."

2. Алинея 2 става ал. 3.

§ 28. Този кодекс влиза в сила от 1 юли 1985 г. и отменя Семейния кодекс от 1968 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 1968 г.; изм., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г.; попр., бр. 90 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1979 г.)

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите