И при мен има нещо подобно.През тези 5 години откакто сме заедно като спомена за деца не му ставаше хич приятно("има време","нама условия"и др. такива неща).В един момент обаче реши че май няма за кога да чакаме (че времето което той чака няма да дойде) и сам повдигна въпроса защото на мен ми беше писнало да се разправям с него по този въпрос.Опитвахме около 7 месеца и най-накрая успяхме.Той беше много щастлив,първите дни....само първите после дали на мен ми беше много нервно ,но ми се стори че към 2рия месец вече не беше толкова въодушевен.Когато ме приеха в болницата беше непрекъснато с мен успокояваше ме,но като излязох от там той май беше по спокоен че така приключиха нещата.Може би е преживял нещо вътрешно и не иска да ме притеснява,но не ми стана никак приятно а и тогава всички вие знаете как се чувствах следтакъв шок.Може и така да ми се е сторило,защотос мъжа ми много се обичаме и нямаме други семейни проблеми.На някой случвало ли му се е?А пък вчера му казах че ми закъснява с 2-3 дни а той малко странно реагира"нали не трябваше поне 6 месеца,не е ли малко рано"-изглеждаше ми малко уплашен.Чудя се дали и него го е страх да не ни се случи неприятното или вече и аз не знам.Дайте ми съвет МОЛЯ!