|
|
| Тема |
 Аз ли съм най-зле??? |
|
| Автор | Пeбълc (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.05.03 10:24 |
|
|
|
Чета какво пишете в клуба и стигам до извода, че сте щастливи в сравнение с мен. Аз вече съм на път да се отчаям напълно.
На 34 години съм. Мога да забременея само ин витро. С приятеля си живея от година и половина. Между нас всичко е прекрасно... да, ама не.
Всеки път, като спомена за опит с цел забременяване (всъщност правила съм го 2 пъти), получавам в отговор поглед, забит в земята, и "Не мога да взема такова решение под натиск". Аз му обяснявам, че ако съм на 25 г., ще го чакам търпеливо, но просто нямам много време. От една страна не искам да го притискам или изнудвам, от друга съм почти сигурна, че инициативата никога няма да бъде негова. Губя надежда, че ще мога да имам дете от него, а времето си тече.
Той ме обича - не се заблуждавам, не съм нито малка, нито глупава. Просто хич, ама хич не е настроен на вълна "деца".
Ако го оставя, ще е само заради този проблем и ще се чувствам нещастна. Ако остана с него, най-вероятно ще трябва да се откажа от деца изобщо. Това ме измъчва ужасно. Освен това ми е адски противна мисълта да търся друг мъж с цел разплод.
Виждам, че всички вие сте получили разбиране от мъжете си и се борите заедно. Моля ви, кажете ми - някакъв специален подход ли се иска? Може пък да питате и тях:-)
И ако при мен така или иначе не се получава, какво да правя? Има ли сред вас някоя, която да се бори с проблема сама?
| |
| |
| 
|
|
