|
Тема |
Re: А мъжете ни? [re: miroslava] |
|
Автор | 3eлeнo (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.02.03 12:34 |
|
|
Аз се ожених за него с пълното съзнание, че няма да родя негови деца. Доста сълзи изплаках, преди и след сватбата, та моите роднини усетиха нещо. Но аз нямах друг избор. Годините, които прекарах преди сватбата с него ме убедиха, че това е Човека, с когото ще остарея. След година спермограмата показа Азоспермия, нещо което очаквах. Последваха месеци, в които не исках да се събуждам сутрин. Изпаднах в депресия, а аз знаех, че всичко това ще се случи - той никога не е крил от мен, че е боледувал тежко от заушка. Пратиха ни при доц. Узунова, тя за 6 месеца не можа да му помогне. Той сам се отказа да продължава лечението а и тя после каза, че е безмислено. Тя прати мен при Жекова, чието лечение беше губивреме 8 месеца. Правиха ми лапароскопия и след 4-ри месеца успях да забременея. Бебето е вече на година и 2 месеца. Първата му дума сутрин е ТАА-ТЕ. А на татенцето му светват очите.На мен още ми е мъчно че мъжът ми не е биологичният му татко, и сега даже си поплаквам. Но явно така ми е било писано . Ако се бяхме разделили и двамата щяхме да сме нещастни. И в края на краищата не искам да имам цяла камара деца от мъж, който ще ме пребива от бой, примерно.
Сега работим за второ бебе, но трети месец нямам овулация. Аз вече съм изнервена, викам и по двамата вкъщи. Но мъжът ми е златен, в края на краищата няма да живея с лист отлична спермограма, а с реален човек.
Момичета, не унивайте, след всичките тези проблеми семействата ви ще се сплотят и вие ще се обичате още повече и така до + резултат.
|
| |
|
|
|