Моят мъж беше доста отчаян в началото, когато ни казваха че проблема е в него, но постепенно взе да свиква и сега когато взеха да ми намират на мен косури съвсем се успокои. Струва ми се вече живее с мисълта че при него всичко е Окей и аз съм тази която трябва нещо да прави по въпроса.
Майка му директно нищо не ми е казвала, но ми изпращаше по него разни рецепти за билкови отвари за промивка, въпреки че както много добре и беше обяснил - той има проблем! По-неприятното беше, че тези рецепти и ги даваха нейни братовчедки, демек цялата рода се беше заела да ме лекува и да ни одумва естествено. Страшно се нервирах и няколко пъти издадох приказ - по нашия проблем имаме право да говорим само ние двамата и НИКОЙ ДРУГ!
Моите родители - май най-големия тормоз идва от тях!
Когато проблема беше само в съпруга ми ми се казваше *Ей нямаш късмет!Къде го намери тоя...!?* естествено зад гърба му, което ставаше повод за страшни кавги между мен и тях. Сега когато все повече се говори, че и при мен нещата не са розови - те отказват да го възприемат и мислят че това изобщо не е вярно. Постоянно се чуват изказвания от рода *Ей сега му е времето да гледам внуци, ама...!* Много пъти съм се опитвала да им обясня, спокойно че по този начин никак не ми помагат, а само ме стресират, но кой да си отвори ушите- промяна никаква! Казвала съм им че нямат право да ми навират в очите тяхната мъка от липсата на внуци, тъй като този който най-много страда съм аз и ако не искат да ми помогнат то поне да не ми вредят, но....!