Съгласна съм, че трябва да се отпускат повече пари за по-голям брой здравни услуги.
Но правилото / казвам го от горчив опит/ е, че ако един пациент няма пари за си плати поне обикновен преглед или манипулация, той най-често няма пари и след това да си купи лекарствата или да продължи лечението, което му е изписано, възоснова на прегледа.
И в резултат - боледува без лечение в къщи и когато ситуацията вече дойде почти до умиралка, постъпва в болница...
Така много често в големите болници има два основни потока от пациенти:
1. Практически здрави хора с леки диагнози или измислени /много сложни/ такива или хипохондрици, които лежат защото някой доктор ги е "уредил" в частния си кабинет срещу солиден хонорар и те са като златни кокошки за него ...

2. Тежко болни, но бедни хора, които са почти "изтървани" ,защото преди време, не са имали пари да отидат при същия този доктор или пък късмета да попаднат на честен и кадърен негов колега и не са имали пари да си купят дори най банални лекарства като антибиотици или илачи за кръвно...

Комбинацията е много тъжна, за хора като мен, които се стремят да си гледат съвестно работата:
богатите хипохондрици са винаги с един куп претенции, отнемат ти времето с дреболии, вдигат шум при прегледите и изобщо парадират, че са с връзки в болницата, докато истински тежкоболните, най-често пенсионери или огрухани безработни майчета мълчаливо си чакат реда ... и могат да припаднат от болка, без да посмеят да си кажат...

Светът е несправедлив.

Qui scribit, bis legit.