|
Аз не съм от най-редовните, но днес открих вашето клубче и реших да ви разкажа за моите страдания.
На 19 г. правих аборт, с усложнения, втори кюртаж и т. н.
През януари 1997 г. втори аборт.
През 1998 г. срещнах съпруга си и след две седмици решихме, че ще имаме деца, но малко ще поизчакаме. Чакахме до август 1999 г. и се заловихме за работа. През декември се оженихме, но бебето още го нямаше. Продължихме да се трудим упорито, но резултатите бяха плачевни.
Мен ме заглождиха вина и съмнения. Започнах да се панирам и започнах да ходя по доктори. Оказа се и че мъжът ми не е много читав (някои от вас сигурно знаят що е то варикоцелето), та него го оперираха, а пък аз изпих толкова витамин Е, че още потрепервам при вида на името му. После заминахме в странство за 6 месеца, с обещанието на всите лекари, че ще се върнем трима. И как само се трудихме! Всяка божа нощ, че понякога и в цикъл, че то се не знае. Аз мерих оная температура, мерих и мерих, но се оказа, че овулацията ми е само ако и когато тя реши, щото от нерви преди години свалих 10 кг за 15 дни и си скапах здравето, разбирай най-вече хормоните...
Да, ама за малко. Върнахме се и на мен наистина ми закъсня десетина дни, ако че пропътувахме половин Европа с кола, за да разгледаме и да свят да видим. Една седмица след завръщането, в мизерията на Руския пазар в Пловдив (бяхме на гости при майка ми, иначе живеем в София), почувствах как кръвта потече  ...
А тъкмо бяхме започнали да се надяваме, че там долу има нещо... Такъв рев му дръпнах, че уплаших мъжа си, ама и той поизбърса малко сълзи тайничко, нищо че той не е без деца - за него това е втори брак .
Пак доктори. Оказа се, че при него от първата операция няма ефект и го оперираха втори.
BTW тук искам да спомена името на доктора С ЛОШО - д-р Заимов от МА. Мили дами, пазете си мъжете от него! По-груб, по-простак и по-нахален лекар от това - здраве! Ветеринарите, дето ми гледат кучето са къде-къде по-лекари и по-хора от това, че и на ръка иска да му плащат и все му е малко и не му харесва  . Наговори ни един куп ужасии за кисти и някакви обарзувания, после нищо му нямало, хили ми се насреща нагло и ми вика "Ш съ опраи уе, к'во си се спекла кат кифла?" Вярвайте ми в капка вода ще го удавя, ако знам как.
Мъж ми го оперират отново, а аз се оказах пред кабинет Женска стерилизация в МА, а съм само на 25 години. Как излязох не помня. Само исках да се махна по-скоро. Пак рев, вина, и вие знаете какво още... Правиха ми изследване за хламидии - нямаше нищо, но преди снимка на тръбите се правят изследвания на левкоцти и утайка, които при мен бяха много високи. Пих антибиотици, ама изследванията ми съвсем шашнаха докторите, та втори месец ми се размина снимката. Оказа се, че съм имала синузит, който бъркал манджата, та и лекуващият ми лекар (май се казваше Илиев, ама не съм много сигурна) излезе в отпуска и снимката ми я прави някакъв доцент или професор, който беше много добър и нежен, доколкото това е възможно при такава варварска манипулация  . Нямаше ми нищо по тръбичките - водопроводът беше идеален.
Докато чаках доктора да се върне от почивка стана ясно, че на моя мъж спермограмата си е все тъй скапана... (Благодаря за всичко, д-р Заимов!!!)
Аз се примирих и започнах да си измислям всякакви ангажименти, търсих си работа, ходех по интервюта и вечер се прибирах толкова скапана, че едва се довличах до леглото и заспивах като труп. Само една вечер през юли намерих сили (море, чист мерак си беше и то не за бебе!!!), та ощастливих разглезения си предишните месеци съпруг и то в момент, когато според всички правила на играта аз не можех да забременея.
Докторът си идваше в началото на август, ама по това времв ние нещо се бяхме скарали много яко вкъщи и аз така и не стигнах до МА. И като ми зазакъснява, моя мъж злобно ми рече, че е от проклетията ми, то и от какво най-сетне... Аз не му останах много длъжна (всъщност - изобщо, че не съм много кротичка). А то продължи да ми закъснява и аз реших да си направя тест за бременност, та поне да видят тъпите лекари какво точно се случва в корема ми в този момент, щото не вярвах . Мислех че просто нещо не е наред - само веднъж все пак, далеч от евентуалната овулация, ако все пак е имало такава...
Да ама тестът беше положителен! Преди година на 14.08. тестът (от онези с двете лентички) ми показа, че в мен има живот! Обаче Тома неверни - аз си позволих да се зарадвам чак след видеозона, щото на моите хормони вяра им нямах !
Дадох си сметка колко съм се травмирала с всичко това, когато се усетих един ден да гледам завистливо една бременна жена, забравила, че самата аз съм бременна, а съм била 5-6 месец...
Сега до мен кротко спи дъщеря ми, моята сбъдната мечта, която на 14.08. ще стане на 4 месеца. 
Пожелавам на всички ви такива сбъднати мечти! Всъщност ви желая по-леко чакане, защото искрено вярвам, че мечтите се сбъдват!
Дано не съм била много досадна!
Обичам ви!
|
Всичко ще бъде наред!
