Може да ви досадя вече с моите размисли и лични проблеми, ала нали затова е клубчето. Ето какво си мисля. Понеже изживяваме труден период - по-точно съпругът ми, може би аз имам за задача да му помогна да се оправи и точно върху това трябва да насоча усилията си. Може би трябва време, за да събера сили за изпитанията, които ме очакват. Ами аз не знам колко трудности ще дойдат с един нов живот. Пък и ако е момченце - както нямам опит с тях - ще ми бъде много трудно. Аз си имам схващане по въпроса за пола, че момичетата се гледат от майките много по-лесно /нали са един пол и една психика !/, докато мъжката ми е все още непозната и неразгадаема. Наблюдавам аз малките момченца и си мисля, БОже, колко са трудни - все за полите на майките си, по-бавни в развитието си, или пък по-буйни, по-палави. С дъщеря си знам как да се оправям, ала с мъж - май ще трябва таткото да се взема в ръце по-скоро, та да има сили. Иначе той както я е подкарал - всичко на моите ръце е паднало, дори и възпитанието на детето. Абе, моята не е за разправяне.....