|
Тема |
Re: За първия път [re: V.] |
|
Автор |
the_rider (член(леко крив)) |
|
Публикувано | 11.07.02 13:48 |
|
|
Знаете ли, първия път като го видях въобще не можех да го гушна. Гледах го като петел бобово зърно и не знаех как да реагирам. Толко се бяхме напатили, че си виках - само да си има всичко! Освен това търсех някакви особени белези, за да не ни го сменят после, да мога да си го позная /това пак от слушане на хиляди истории/. Осмелих се само да му барна крачето през пелените - сигурно акушерката ме е помислила за пълен темерут. Мълчах като пън, ви казвам, дори неможех да се зарадвам. Просто бях се вцепенил. Само и викам на акушерката - ето памперсите и седях и тъпеех. Всичко това го осъзнавам едва сега, след постинга на V.
Пиша ви ги тия работи за да не се учудвате и да не си мислите, че това, че мъжете ви не реагират както очаквате означава че не го искат /бебето/ или че не им харесва или нещо такова. Вие си го носите 9 месеца и някак си свиквате с него, а и инстинкта ви е друг, а за нас това е нещо като извънземно животно първоначално. И други приятели са ми казвали и при мене беше така - поне 1-2 месеца него чувстваш като твое, все едно ти е на гости. Хем го обичаш хем не виждаш в него парче от себе си. Абе кво ви разправям толкова, ще ви разправят мъжете ви като им ги родите аре стига, останалото ще го видите от собствен опит! ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/wink.gif)
Кофти, кофти ама гот!
|
| |
|
|
|