с райдера. Напълно съм съгласна с теб. Не бива да се мисли. При нас как стоят нещата - моят мъж не иска много второ, а аз - да. Спряхме да се пазим от 5 месеца и той тайничко се надява, че няма да се получи и така си и става. Може би наистина не става, защото той не го иска силно, така, както аз го желая. накрая си казах : "Защо съм толкова глупава, че да се натреса на пачи яйца, извинете ме за израза. Бременност- 9 месеца - мъки, раждане - адски мъки, отглеждане до 2 г. - голямо тичане , а от там на сетне - пари, пари, пари и пак пари трябват. Май дядо Господ вижда затрудненото ни положение и просто не иска да създаваме нещастни деца в тази наша България. Да ги обречем на глад и мизерия. пфу." Извинете ме, почнах оптимистично и завършвам трагично. Ама какво да се прави, като това си е самата гола истина.
На всички пожелавам успех и по-малко мисли. Любовта е всичко. Ако я няма, значи няма нищо.