Серологична диагноза на C.trachomatis инфекциите (ELISA)

Най-подходящ момент за вземане на проба е хламидийната инфекция да е в остра форма или рековалесценция, според клиничното протичане. Тогава се документират високи стойности на антихламидийни Ат в серума:


наличието на Ат от клас IgM (над определени гранични стойности) при липса на Ат от клас IgG говори за най-ранна фаза на имунен отговор (преди да е започнал синтез на Ат от клас IgG или те са в много ниски стойности), присъщ за т. нар. “свежа инфекция”.


наличието на Ат от клас IgM и IgG във високи стойности – говорят за разгърнат имунен отговор (с превключен синтез и на IgG Ат) при “свежа инфекция “.


наличието на високи стойности на IgG при ниски (нормални) стойности на IgM – говорят за значително напреднала инфекция или хронифицирала.

NB! Паралелното изследване на IgM и IgG има определено предимство, тъй като хламидийната инфекция може да бъде доказана в най-ранната фаза от нейното развитие само по повишените стойности на IgM, в тази фаза IgG са все още в норма. При напреднала инфекция, когато стойностите на IgM се нормализират, инфекцията се доказва по високите нива на IgG .


при изследване само на IgG (без IgМ), когато получените стойности са гранични (9-11 АЕ) или са около горна граница на нормата, но е налице подозрителна клиника, насочваща към такъв вид инфекция е уместно изследване на IgG в динамика , т.е. втори серум за IgG - 2 седмици след взетия първи. Покачване стойностите на IgG във втория серум е доказателствено за хламидийна инфекция.

NB! След преминала хламидийна инфекция (лечение), понижението на стойностите на IgG може да бъде много бавно, възможно е до 1-2 години да персистират IgG над нормалните стойности. Това налага при диагностиката на хламидийната инфекция да се съпоставят данните от клиничната картина, лабораторните изследвания и епидемиологичната ситуация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите