Така е, наистина. На нашата възраст времето лети много бързо. Аз догодина ще стана на 40 год. Имам едно дете и от осем години се опитвам да имам второ. Какво ли не- безкрайни стимулации и два пъти ин- витро през 2003- 2004, и нищо. И миналата година, изведнъж забременях. Обаче, мисед в 6-та седмица. Някак си го преглътнах и си казах край, няма да стане. И неочаквано през октоври пак забременях. Не можех да повярвам, преди това 7 години изобщо не успях нито веднъж. Обзе ме една сигурност, че ето този път всичко ще е наред. Дори казах на една приятелка, че ако пак е мисед, няма да го преживея. Но в 12 седмица пак направих аборт. Както се вижда - преживях го някак. Лекарите чак сега се сетиха, че все пак трябва да ме изследват за антитела и др. Сега чакам резултатите и си мисля, че ако излезе някаква причина, която е могла да бъде открита по-рано, направо ще ги убия.

Жалкото е, че когато бях по-млада си казвах, че ще пробвам до 35 години и ще спра, ако нищо не става, а се оказа,че с годините започвам все по-отчаяно да се боря и да се надявам да стане чудо.
Сега не ме напуска чуството, че си повярвах, че всичко ще е наред и не се пазих достатъчно. Просто не ми дава мира. Имам чуството, че проиграх късмета си.