просто останах без думи след твоето писмо, незнам какво да кажа.
освен това, че аз не съм толкова смела като теб, че не мога дори да напиша нещата така, както ти си ги написала.
Живота е странно нещо, сякаш си играе с теб, сякаш там някъде нещо си е написано в записите на вселената и.... така е трябвало да стане.
Твоето писмо хемм ми вдъхва оптимизъм и сила за борба, хем ме накара да се чувствам много, много тъжна. Толкова тъжна, че незнам дали някой би могъл да изсмуче тъгата от мене, пропила се е навсякъде в последно време.