Асистираните репродуктивни методи представляват много видове помощ, които се оказват на двойката, когато не настъпва бременност. Една малка част от тях представлява ин-витро оплождането или "бебето в епруветка".
Когато при една млада двойка не настъпва бременност повече от 2 години, това е сигнал да се направят някои изследвания и при двамата партньори. Когато двойката е на възраст над 35 години, този срок силно се скъсява.


Какво трябва да знаете?

Настъпването на бременност в нормални условия, когато всичко е видимо наред, е 20-25%. Такъв е и реалният процент на бременност и при някаква АРТ процедура (ако не се прави селекция по възраст и не се изчислява кумулативно от няколко последователни опита). Това е и процентът, който се стремим да запазваме постоянен и да го увеличаваме с все по-нови технологии и познания за селекцията на ембрионите, за подготовката на маточната лигавица и т. н. Имено благодарение на тези технологии стана възможно обяснението на факта, защо в естествени условия в природата не всяка жена забременява от първия път:


Причината може де крие в няколко факта:


овулацията не се случва всеки цикъл по едно и също време;

не винаги яйчника отделя яйцеклетка, понякога "прескача" 1-2 цикъла (ановулаторни);

не всеки фоликул, който нараства като "доминантен" и се пука при овулация, съдържа яйцеклетка;

не всяка яйцеклетка е годна да се оплоди след отделяне (а в естествени условия обикновено е една);

яйцеклетката се отделя от фоликула, обградена от стотици клетки и се нарича кумулусно-ооцитен комплекс. В редки случаи този комплекс може да не съдържа яйцеклетка - "кухо яйце";

сперматозоидите не пристигат навреме до яйцеклетката, не преживяват достатъчно, нямат нужната концентрация (далеч не е вярно твърдението, че един сперматозоид е достатъчен,защото в естествени условия са нужни милиони сперматозоиди, които помагат на този "един", като атакуват този комплекс и самата яйцеклетка, за да я "предразположат" да поеме сперматозоида");

не винаги яйцеклетката се опложда правилно (понякога пропуска повече от един сперматозоид), като резултира в неразвиващ се ембрион или спонтанен аборт в ранен етап, много преди теста за бременност;

не винаги правилно оплодената яйцеклетка резултира в ембрион с добри характеристики и потенциал за имплантация;

не винаги лигавицата на матката е готова да посрещне ембриона и да му "позволи гнездяване".


Тези и още много други причини са показатели бременност да не настъпва на 100% при всеки опит в природата, както при хората така и при животните.









Стресовите фактори, опрерации, аборти, забързаното ежедневие са причина днес да се откриват и много други проблеми, които изискват навременна диагностика и подходящо лечение. Това са:


Имунологичната несъвместимост при единия или двамата партньори - антитела срещу половите клетки, които пречат на оплождането;

Вазектомия, варикоцеле, стресови фактори, подлагането на някакъв тип химиотерапия, кортикостероидите, анаболите, концентриран алкохол в големи количества, силните антибиотици оказват негативен ефект и понякога необратим при сперматогенезата (продукцията на сперматозиди), както върху количеството, така и върху качеството на сперматозоидите;

Инфекции, аборти, стрес, запушени маточни тръби, ановулаторни цикли, хормонален дисбаланс са малка част от причините за безплодие у жената.


Какви са методите за лечение, когато не настъпва бременност?

Ин-витро оплождането е една част от обширното поле на АРТ технологиите.

Започва се винаги от най-малко инвазивната процедура и манипулация (ако при двойката е възможно да се приложи с необходимия процент на успех) и се преминава към по-сложната, стигайки до ELSI, ROSI и т.н. Т.е. ако има пациентка с отстранени маточни тръби, то сперматозоидите няма как да достигнат до фоликула и яйцеклетката, защото тръбата е "моста", по който да минат - ето защо инсеминация в този случай е напълно безсмислена, както и в случаите на тежка Oligo-, Astheno-, Azoo-spermia.

1. Когато няма видима причина за безплодие у млада двойка:


проследява се наличието на овулация;

проследяват се нивата на някои хормони, по които индиректно се съди за това дали яйцеклетката във фоликула е зряла;

проверява се проходимостта на маточните тръби - това е безболезнена процедура (хидротубация), след която често пъти може спонтанно да настъпи бременност поради реканализация на малки сраствания и запушвания;

спермограма (или разширена спермоцитограма, ако се налага) при съпруга, независимо дали има осъществени предишни бременности от партньора, сперматогенезата търпи промяна;

имунологична съвместимост (ако се налага);

пенетрационен тест (ако се налага) - цервикалната слуз по време на овулация служи да пропусне и селектира сперматозоидите в естествени условия, като образува "тунели", в които те се придвижват. Ако има аномалия в плътността на този мукус или антитела срещу сперматозоидите, то те не могат да достигнат до матката, а оттам през фалопиевите тръби до яйцеклетката.

Ако по тези критерии няма причина за липсата на бременност, около овулаторния момент двойката може да има полов контакт, като съпруга спазва 3-5 дни въздържание. Не се препоръчва прекаленото въздържание или липсата на такова, т. к. е изчислено, че това е оптималния период за обновяване на сперматозоидите в еякулата. С ултразвуков преглед да се провери дали доминантния фоликул се е спукал - индиректен метод за отделянето на яйцеклетка.

2. Ако някои от тези показатели са с много леки отклонения, могат да се преодолеят с вътрематочна инсеминация.

Автоматично, чрез този метод се преодoляват влагалището и цервикалния канал, както и някои леки отклонения в сперматогенезата. Т. к. материалът постъпва директно в матката, е необходимо да се обработи, както при ин-витро оплождането, като се отстраняват семенната плазма, умрелите сперматозоиди, левкоцитите и др. клетки и да се вкарва пречистена концентрирана фракция от подвижни сперматозоиди в малък обем с хранителна среда.




3. Когато по-леките методи не помагат се изискват по-сложни прцедури като:


IVF /in vitro fertilization/ - представлява класическо ин-витро оплождане, при което сперматозоидите си прокарват сами път до яйцеклетката и един прониква в нея. Прави се, когато сперматозоидите и яйцеклетките не могат да се срещнат (запушване или липса на фалопиеви тръби и др.), като еякулата е с нормални параметри.


ICSI /intracytoplasmic sperm injection/ - представлява инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката, тогава когато сперматозоидите са недостатъчни (Oligo-Astheno-zoospermia) или има имунологичен фактор и не могат сами да достигнат до яйцеклетката, да разградят този комплекс и да проникне сперматозоида. Това микроинжектиране се налага и когато яйцеклетката има много твърда обвивка и не пропуска сперматозоид. В много от случаите на идиопатичен (неизяснен) стерилитет при двойката се прилага комбиниран IVF+ICSI цикъл на яйцеклетките, за да настъпи със сигурност срещата между двете гамети.

Макар да е доказано в световната статистика, че процентът на аномалии след ICSI процедура е същия, както при естественото зачеване, изследването на плода след настъпила бременост е задължително, за разлика от IVF. Ето защо, ако настъпи оплождане от класическа ин-витро процедура, ние предпочитаме да върнем обратно тези ембриони, а другите от ICSI да бъдат замразени за по-късен трансфер.


PESA - подкожно аспириране на сперматозоиди от епидидима (депо, в което се събират зрелите сперматозоиди). Тази неинвазивна процедура е различна от операцията и трае няколко минути. Прави се, когато има запушване на семепроводите (обструктивна Azoospermia) или след вазектомия т.е. когато има еякулат, но в него липсват сперматозоиди. Тази проба може след аспирацията и да бъде замразена и на последващ етап отмразена с цел да се инжектират яйцеклетките на съпругата с нея (ICSI), т. к. фракция от епидидима е недостатъчна да осъществи конвенционална ин-витро процедура.


TESE - екстракция на сперматозоиди след оперативно взимане на тъкан от тестисите. Прави се, когато има запушване на семепроводите (обструктивна Azoospermia), както и при много тежка Oligoathenozoospermia - в тъканта се търсят сперматозоиди, както и незрели сперматиди. Тази проба може след аспирацията да бъде замразена и на последващ етап отмразена с цел да се инжектират яйцеклетките на съпругата с нея (ICSI), но в много от случаите преживяемостта на тестикуларната тъкан след размразяване е ниска.


ELSI, ROSI /elongated spermatids, round spermatid/ - това са методи на инжектиране на незрели сперматозоиди в яйцеклетките. Прави се след PESA или TESE и замества ICSI процедурата, когато липсват зрели сперматозоиди (арест в сперматогенезата) или са недостатъчен брой за извадените яйцеклетки при тежка Oligoathenozoospermia.


AH /assisted hatching/ - прави се малък отвор в обвивката на развиващия се ембрион, която спомага за евентуалната му имплантация на по-късен етап. Това се налага само при показания - много дебела обвивка на ембриона, която пречи на "излюпването" му. Рутинно се прави и при пре-имплантацонна диагностика.


AD /assisted defragmentation/ - предшества се от AH и се прави в случаите, когато ембрионите не се развиват добре и образуват голям процент фрагменти (клетъчни структури, които не съдържат генетичен материал), които пречат на ембрионалното развитие.

Замразяване - криоконсервацията на човешки гамети и ембриони е важен етап от АРТ. Тя позволява да се правят:


донорски инсеминации, защото задължително условие по СЗО е донорите да се съхраняват в криобанка при определени стриктни правила;

съпружески инсеминации, когато: съпругът отсъства, при предстояща оперативна намеса, преди химио- или лъче-терапия (сперматогенезата може да не бъде нарушена, но се уврежда генетичния материал на сперматозоидите), при кортикостероидна терапия, различни степени на инвалидност или импотентност (материалът се добива чрез електроеякулация);

транфери на ембриони в матката на по-късен етап 2-3 години след определен ин-витро цикъл или след раждането на дете по асистиран метод. Този подход не изисква повторна стимулация при жената, взимане на яйцеклетки, скъпоструващи медикаменти и се прави на естествен цикъл около периода на овулацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите