Моята докторка казваше: Не може една жена, която има яйчници и матка, да не може да забременее, рано или по-късно го прави...
И се убедих в това... психиката, постоянното очакване и стреса, че не може да забременее, наистина оказват такова влияние върху нея. След 4 години безплодни опити и ходене от доктор на доктор, когато ми писна окончателно и казах, че въобще не ми пука, че няма да имам дете и направо се ядосах над съдбата си... забравих за това и то взе че стана. Ето ме сега - бременна в 4-ти месец. Наистина, знам колко е трудно "да спреш да мислиш", но понякога наистина писва и това спира да ти е цел номер 1. Пожелавам това на всяко момиче от този клуб...

И най-дългия път започва от първата крачка...