Вярно е че най-важно е да сме спокойни.Всеки знае че е трудно.Аз например имам колежка , която само като ми се мерне пред очите и кръвта ми започва да ври и кипи.Не мога да я понасям и постоянно си намирам повод да се дразня с нея.Но трябва да се примиря/сигурно и тя не ме търпи/Та същата тя не може да бъде изкарана от равновесие.Ти и викаш нещо,казваш и че е некадърна,а тя само стои и те гледа.Мъжът й е същият.Не повишават тон ,само мънкат под нос и са ДЯВОЛСКИ СПОКОЙНИ!Стане 12.00-тя излиза обедна почивка.Дойде 17.30 си тръгва от работа.Нищо не може да я трогне.За спокойствието й казвам ЕВАЛА