Ох Огънче,
и аз си ги задавам същите въпроси вече 9 години Явно такъв е живота. Но знаещ ли след толкова години се научих да се радвам на дребните житейски неща. На мъжа ми, с който много се обичаме, на срещата с приятели, на излета в планината, на постигнат дребен успех в робота и учене.
Ще ти разкажа какво ми се случи на 8.08
На 31.07 ми направиха лапароскопия, след 5 дена ми махнаха конците и всичко беше точно, докато на 8ми вечерта докато се къпех седнала във ваната ми се разтвори раната на пъпа и шурна кръв.
Ходихме в 23ч посред нощ до една държавна болница, за перипетиите и тъпотията на немските държани болкици нама да говоря, но след като ме разпитваха 2 часа, мериха ми кръвно, караха ме да давам урина???? най/накрая ме сложиха да легна и обърнаха внимание на раната ми /която междувременно беше спряла да кърви/ И тъкмо започна докторката да я почиства я извикаха по спешност - в съседна стая някаква жена започна да умира. Стоях ок час и половина на леглото да чакам през което време лекарите идваха в моята стая да гледат рентгеновите снимки на въпросната жена. Та ги чух като си говорятче ИМАЛО СЪМНЕНИЕ ЗА АТИПИчНА ПНЕВМОНИЯ. Няма да ти казвам какво изживях. Почувствах се страшно близо до смъртта / я тя си беше в съседната стая/ и го възприех като знак на съдбата /имай впредвид че взобще не вярвам иначе на такива неща/. Реших че ще се заразим. Защо точно в тази клиника, в толкова часа и точно сега??? И лекарите сноват между тази жена и мен. Реших, че аз понеже много се меся на съдбата - защото лапароскопията си я поисках аз. И си обещах да не правя повече изследвания.
Е явно не е било такова - не са ни са обаждали, но тази гадна случка ме накара да се замисля че има и много по-гадни неща на този свят, че живота е превратен и не знаеш утре ще те има ли или не. Затова трябва да се радваме на всички дребни неща.
А и в края накрайщата има толкова деца на този свят които се нуждаят от родители. Аз започвам вече много да се замислям за осиновяване, още не съм постигнала вътрешно съгласие с идеята но и това ще стане

Това го написах и заради бубенцето, и тя като гледам е в гадно настроение.
Радвайте се на живота, за всичко има изход, освен за едно.....

И се извинявам ако съм ви досадила с тази история

Успех на всички