Здравейте на всички в този готин клуб :-) чета ви от доста, ама наистена доста време. Едва сега се престраших да ви пиша, не за друго, а защото незнаех какво точно. Но сега като чета постинга на събрах кураж, така да се каже:-))
И аз вървя по този път, не от много дълго време, но знам че няма да е лесно. Та отклоних се от темата малко, извенете.
Това е специално за Wildberry, не се отчайвай и не си мисли че ти си виновна и си сгрешила за това което си сторила преди години, просто така е трябвало да стане. При мен нещата са идентични и аз напражих преди 6г. аборт по йелание, но тожа беше единствения изход. Сега когато искам да имам бебе тази мисъл ме преследва и не минава минута да мисля за това, а всъщност има ли смисъл?? Живота продължава, не можем да върнем нещата, остава само да се борим. Въпреки всичко аз вярвам, че когато човек желае нещо много силно, то наистина става:-)) Така че горе главата, по-горе някои беше казал, че когато най-малко очакваш тогава става.
Пак се извинявам, стана много дълго, но малко съм по-приказлива, дано не съм ви досадила:-))) Радвам се че ви открих
|