Лулу, задавам си абсолютно същите въпрооси, чувствам се по същия (или по сходен) начин. И аз съм на 25. Единствената разлика е, че досега съм била с трима мъже. Първата ми връзка продължи близо 5 години, втората - 3 месеца (като разделите не са били заради окосмяването ми), третата продължава все още - близо 2 години вече. Всяко сваляне на дрехите прeд мъж ми е коствало много срам, притеснения, очакване на отхвърляне... Дълго време свалях потника си много рядко и винаги на тъмно. И тримата ме приеха каквато съм, не съм чула подигравка, не са ме карали дори да се чувствам неудобно заради гадния дефект. Но аз си бях комплексирана ( и още съм до някаква степен)...
Приятелят ми ме разбира и подкрепя напълно, заедно ходим по лекари и изследвания. Окосмяването изобщо не е проблем за него, даже се дразни, когато почна да се оглеждам и да си "внушавам" (думата е негова), че все по силно се окосмявам. При това съвсем не е някой комплексиран нискоинтелигентен непрокопсаник. Напротив! Може би повечето мъже биха се стреснали, биха реагирали негативно - ще ни се присмеят, ще ни наранят... Но има и мъже, които те обичат заради теб самата и някакво там окосмяване не им влиза чак толкова в полезрението. Неслучайно хората казват "За всеки влак си има пътници" :)
Вярвам, че и ти ще успееш да откриеш истинския мъж и ще изпиташ истинското удоволствие! Бъди по-смела - бори се със себе си (с комплексите и страха) и с мъжките предразсъдъци, бъди откровена - говори за проблема си и изяснявай причината за това състояние. Очаквай отхвърлянето, раняването, но и откриването на истинския за теб. Бъди оптимистка. Аз така успях да бъда с мъж и да съм обичана. Успех и на теб!:)))
И пиши: casper17@abv.bg