Пак аз първа То моята история кой ли не я знае вече тук....
Аз съм омъжена от 2 години,но не се пазим от повече от 3. Преди 4,5 години правих съзнателен аборт.Изживях го много тежко (мисля,че всяка жена преживява трудно такова нещо),но нямах кой знае какъв избор. И през ум не ми е минавало,че мога да имам проблем със забременяване един ден..Не зная защо,но е така..
Когато мина една година от брака ни,отидохме на лекар.В частна клиника,уж позната лекарка на мъжа ми,обаче тя дори не ме прегледа..Пусна ми всякакви хормони,всичко ми бе наред и каза,че нищо ми няма,бебето ще стане...Ние се успокоихме и си тръгнахме. След няколко месеца отидохме при една докторка,позната на майка ми. Тя пък ме прегледа на ултразвук и ми каза да пия Геритамин и Ципрофлкосацин (да се махне възпаление,ако има такова) Пак не стана и отидох при д-р Коларов,декември 2001 година. Той се отнесе изключително отговорно и ми направи страхотно впечатление. Но това повечето от вас го знаят,не вярвам някое момиче да е отишло при него и да се е разочаровало. Прегледа ме,назначи хормони,спермограма,цветна снимка.Резултата от снимката не бе много обнадеждаващ и Коларов каза,че трябва да си направя лапароскопия.Спермограмата на мъжа ми също не беше отлична. Аз се шашнах и притесних...Изобщо не бях наясно какво е това лапароскопия (въпреки,че човека ми обясни надълго и нашироко,но кой да слуша в такъв момент!),и се изплаших много...Нищо не направих,тръгнах си и реших да послушам "бабите",дето викат,че това е божа работа...Но Бог явно беше ме позабравил и бебето не ставаше и не ставаше. Болеше ме по време на полов контакт и все си мислех,че имам сраствания. Всъщност,резултата от снимката не бях разбрала правилно..Докато не попаднах тук. След усърдно четене няколко дни се престраших и написах накратко историйката си,както и резултата от цветната снимка..И тогава Ружа ,прочитайки постинга ми,каза,че тръбите ми са частично непроходими.Това ме стресна и се амбицирах.Толкова много,че веднага се втурнах да действам!:) Обадих се на Коларов ,срещнах се с него и направих лапароскопията,която даде учудващо добър резултат..Чак не повярвах..В крайна сметка ще се окаже,че всичко е на психическа основа,колкото и да не ми се вярва,но..Не знам..Наистина имах и все още имам тежки моменти и може да дават някакво отражение..Утре ми предстои консултация и ще се реши какво следва оттук нататък. Мъжът ми пие Трибестан по собствена инициатива и Спимен по предписание на лекар.
....Много обстоятелствено го написах....Не ме бива по обясненията нещо..
Ох,съжалявам...........
Трябва да благодаря на всички момичета тук,на Мирослава,на Ружа ,на Влас,изобщо на всички,защото с тяхна помощ се "задействах" и те ми вдъхнаха сила и кураж да продължа да се боря за детенце! Винаги когато вляза в клуба се чувствам някак щастлива,все едно чудото е почти станало...
|