Мила Веси, последното което исках е да те разстройвам. Моля те недей. Нали знаеш, че за успеха на нашите начинания, най-важното е да сме спокойни и да вярваме в крайната цел.
Спомням си преди за първи път да ми открият миомата, в продължение на година и половина обикалях гинекологични кабинети, за да ми казват, че ми няма нищо, а аз кървях обилно и накрая бях с такава анемия /хемоглобин 49, при норма над 120/, чи припадах по улиците... Тогава една от най-големите специалистки в Бургас, ми каза че имам киста на яйчника и трябва да ме оперира. Но първо да оправим анемията. Колко рев изревах тогава, каква тръшкане от отчаяние беше... леле...сега чак ми е смешно на фона на това, което последва. Киста така или иначе нямах.
Както и да е, мисълта ми е че винаги има по-лошо. Е не че искам да те успокоявам с това. Но по-важното е да сме здрави, отколкото непременно да родим дете. Ако си уверена и ако човека до теб те подкрепя, разбира се че ще си осиновите дете. И аз сериозно мисля по въпроса и съм щастлива, че имам подкрепата на моя партньор. От друга страна си казвам, че трябва да опитам всичко преди да прибегнем към този наистина последен вариант.
Разочарованието при неуспех е голямо и жени с по-лабилна психика не издържат. Болката е и физическа и емоционална. Но аз не съм се вманиачила непременно да родя, така че издържам на всичко и съм свела напрежението до минимум.
Пожелавам ти моя кураж. И наистина прецени какво си струва и какво не за постигането на целта. И бъди спокойна, каквото трябва ще се случи.