Мила Лора, след като прочетох писмото ти си поплаках сериозно. скапана работа. Излиза, че не мога да пробвам нито ин-витро нито ИКСИ, защото след стимулация може да се разрастнат възлите. А да ме оперират пак заради разни опити върху себе си не искам - имам вече операция и лапароскопия. А при мъжа ми има проблем също и изобщо- чувствах се отчаяна. Но като прочетох този твой постинг и си помислих, че нямам право да се отчайвам -защото ако го направя как бих имала очи да ти вдъхна на теб кураж. Така че, си казвам следното- няма да ме правят на опитна маймуна. Ако трябва наистина ще си осиновя дете, поне няма да дам толкова пари на вятъра и толкова мъка. И на теб ти препоръчвам да не се подлагаш повече на нищо, защото само ти си знаеш какво ти е коствало всичко това. Просто се успокой и помисли за осиновяване като мен. А за матката - помоли Бог да нямаш пак проблеми, защото само Той може да помогне, но пък който има вяра планина може да повдигне, така, че нищо друго не ни остава. Но знаеш ли, мисля си, че ако Бог иска от нас да осиновим дете, значи наистина имаме толкова обич, че да я дадем не само на наше същество, но и на чуждо, което чака да намери любов и семейство.