Разбира се, че има Бог и разбирасе, че той знае кога трябва да се случи чудото. Само, че ние сме безверни и нетърпеливи. Просто ми иде да се убия, след като силно вярвам в Бог, след като не веднъж ми е доказал, че избира най-доброто за мен, след като винаги е чувал молитвите ми, защо сега съм се предала на отчаянието и защо не Му се доверявам. Разбира се, че човек трябва да открие причината и да се опита да си помогне, това не го отричам, но трябва и да вярва, че нещата ще се опряват. Ето на мен ми казаха, че нямам сериозен проблем, вярно имам трески за дялане, но те не са причината да нямам бебе, и въпреки всичко, вместо да се успокоя аз само негативни неща мисля и избирам крайния изход -ин- витро, а той всъщност съвсем не е сигурен, но със сигурнот е доста отрицателно действащ на хормоналния баланс. Чудя се, защо просто не се опитаме да се успокоим всички тук, просто мънично да повярваме и кой знае -може планина да повдигнем, ил с други думи - бебето да стане. Късмет на всички.