Миличка Vlas, със сигурност знам точно какво изпитваш, толкова добре те разбирам, че ми се плаче и за теб и за мен и за всички момичета тук. Но това едва ли ще ни помогне. Онзи ден бях изпаднала по същия повод в такава дълбока депресия, че чак не ми се живееше. После си казах, какво хубаво може да се случи на човек, който е напълно отчаян и не иска да живее. Хубавите работи се случват на хората, които се стремят към тях и вярват в тях, а ти си написала "вярваща", значи бъди такава. Колкото и нелепо да звучи, но точно когато се загуби всякаква надежда и логика идва Бог и той поема нещата в свои ръце. Може би точно това иска от нас, да спрем да насилваме природата, за да може тя да се погрижи за нас по -най-добрия начин, само трябва да се доверим на Бог, той не е забравил нито една от нас и за всяка има най-доброто за нея решение. Така че, просто Му се помоли с душа, изчистена от отчаяние и безпрекословно вярваща Му, помоли Му се и не Му се сърди ако и този път не чуе молбата ти, Той ще те успокои по най-добрия начин, защото те обича. Не съм някаква дива сектантка, просто съм православна вярваща християнка, която се мъчи да не изгуби надежда. А междувременно мисли за мъжа до теб, за това колко се обичате и колко ви е хубаво заедно, радвайте се един на друг и на свободното време, което имате, радвай се на професията си, на това, че по някакъв начинси полезна на другите, на слънцето, на животинките около теб, на близките си хора. Гледай да се чувстваш пълноценна до момента, в който ще се посветиш изцяло на своето малко същество. Може би т просто иска да ти даде още малко безгрижно време. Изобщо не се отчайвай, защото когато страшно много искаме нещо, ама страшно много, то не може да не стане, дори заради това да трябва земята да се объне, то пак ще стане. Вярвай в любовта на Бог и на близките си към теб и така ще бъдеш по-малко тъжна, даже изобщо няма да си тъжна. Успех.