Силите идват и с трудностите...
Аз останах самотна малка майка след като си родих детето. Всички ми казваха че ще си чупя главата, ще се проваля и т.н., дори аз самата нямах увереност в себе си. Но имемнно заради детенцето се мобилизирах, завърших Висше, намерих си добра работа и успях да си стъпя здраво на краката, колкото ида ми беше трудно. Промених се много - по скоро - ПОРАСНАХ. Ти самата знаеш колко голям стимул е детето за това.
Срещнах и сегашния си съпруг още докато сина ми беше бебе - човек който го отгледа като собствено дете.

Моя съвет е нека се бори! Децата са дар от Бога, един аборт е нещо което после цял живот няма да може да си прости. А щом Господ е решил да и даде това дете явно има защо... аможе да е именно за да и помогне да порасне и да стане по-силна.

Аз бих я посъветвала да остави детето и да разкара бащата ДАЛЕКО! Живота и е пред нея и никой не знае какво ще и предложи. А и по-добре да го роди и прати при родителите си в БГ докато си стъпи на краката, отколкото да прави аборт според мен.

Аз бих се борила и бих си отгледала детенцето. Вярно - сега на тези години с пораснало момче и чакаща още едно дете с много по-уреден живот ми е лесно да го кажа...но щом се справих сама на 21, защо и това моми4е да не успее ?