Да, изследвала съм хормони. Последният път беше преди няколко месеца, 2 пъти в рамките на 2 месеца. За учудване на всички, всичко беше в норма. Преди няколко години обаче положението беше потресаващо - всички бяха тотално объркани - висок тестостерон, нисък прогестерон... не ги помня вече, но беше страшно.
Всъщност може би трябва да започна малко по-отдалеко.
Аз от самото начало имах нередовен мензис - идваше ми когато си поиска, течеше колкото си иска, прескачаше с месеци - абсолютно извън контрол. Съответно от тогава в продължение на 5-6 години всякакви доктори експериментираха върху мен какво ли не - инжекции с прогестерон, лекарства за стимулиране на овулация, контрацептиви, честно казано не помня вече в подробност, а и не ми се иска. Резултатът беше, че напълнях с близо 10 кг, които свалих трайно едва преди 1 година /ходенето по доктори започнах на 17, в момента съм на 26! /, не успях да се психирам напълно само защото не съм лабилна, но няколко пъти бях на ръба и в крайна сметка нищо! Каквото и да ми правеха, като спираха да го правят цикълът пак се объркваше.
Това продържи до един прекрасен момент, когато на мен наистина ми писна, зарязах всичко след като един уж много велик доктор с присъщия си цинизъм успя да ме разплаче, треснах му вратата и се отказах да ходя на каквито и да било доктори по този въпрос.
Учудващото беше, че няколко месеца по-късно цикълът ми започна да се регулира от самосебе си. Има предвид, че започна да го има
. Не точно на 28 дни, но в някакъв интервал от30-39 дни. И така е веча 3 години, слава Богу! Някой от лекарите, които съм посещавала след това го отдават на редовен сексуален живот /в интерес на истината точно от тогава заживяхме заедно с приятеля ми/ - възможно е, нищо не мога да кажа. Но е факт, че това стана СЛЕД КАТО спрях да пия каквото и да било и да се тъпча с разни знайни и незнайни лекарства.
Иначе опити за забременяване правим от 5 месеца, в началото наслуки, от 2 месеца си меря температурата. Според графиката лутералния ми период е 10 дни, но първата половина на цикъла, до овулация си продължава колкото си иска

Това е на кратко моята история. Искам да добавя само, че съм сигурна, че всички все някога ще гушкаме малки бебенца, нямам съмнение.
Може би няма да стане толкова лесно, но все си мисля, че психическият тормоз, които си оказваме само проваля нещата и не помага с нищо! Може би просто не трябва да насилваме събитията и те ще се случат!

Желая ви успех и спокойствие на всички!