Резултатът от лапароскопията беше - множество сраствания, яйчници за таз, за тръба изобщо манжда с грозде от предишната ми операция по спешност на спукана киста на яйчник в корема. Освен това ми казаха, че тръбите са проводими, че яйчниците са били обвити в някаква ципа, и заради нея не съм можела да имам бебе. Натази ципа са йн направили отвори, за да може фуликулите да излизат свободно. Казаха ми, че от срастванията и ципата съм имала болезнена овулация, менструация и полови контакти. Най-лошата част от изследването беше, че ми откриха три интрамурални миоматозни възела. Казаха обаче, че са малки и, че не бива да се пипат въобще -нито операционно, нито хормонално, и че те не биха могли да ми попречат на забременяването, само трябвало да се следят. Интересното беше, че изобщо не са ги виждали досега на вагинален виедозон, дори когато ме подготвяха за опреция казаха, че от видеозона се вижда, че матката е с нормални размери и вид. Откъде ги откриха после при операцията не знам, както и не знам откога си ги отглеждам. Бях доста подтисната от тази новинка, но после свикнах. Разпитах за миоматозните възли и ми казаха, че никой не може да предвиди как ще се развиват и, че може да си ги нося цял живот. Бихте ли ми казали какво ви се върти в главата относно лапароскопията и дали тези възли се отразяват на намаляването на цикъла. Струва ми се, че трябваше да предизвикват кръвоизливи, а не рязко намаляване на кръвотечението? Благодаря предварително за отговора.