Ами той не е такъв, дето да разправя такива неща. той дори не иска да се вижда пред хората, че се обичаме, например. Даже много пъти когато сме пред хора се държи така, сякаш съм му безразлична и след това, когато го попитах защо каза, че така трябва за да не ни погледнели с "лоши очи" и да стане нещо ...
Принципно суеверията го гонят здраво. Не дава да се целуваме на врата, защото било на раздяла.
Не дава и на прозорец, поради същата причина.
Когато почнахме с бебето на никой не искаше да се казва, а сега нещо се е пощурил!!!
Щастлив ли е, нетърпение го гони ъс сигурност. Няма лошо в това, обаче само раздува напред назад.
Питам го вчера защо е казал на един негов приятел, а той вика....ами какво сега, нека да види

Може би се чувства по - пораснал от другите ли, какво ли? По- мъж ли???
Абе карай