Никой не се нахвърля и не я хока, опитвам се да я приземя. Тук не става въпрос за това вярваш ли или не (в карма или там каквото и да било), става въпрос за обикновенни състояния и процеси в организъма които могат да бъдат увладяни. Просто не виждам смисъл и място за безсилие и отчаяние и то не за друго, а за това че нещата не стават така както ние искаме, така както ние сме планирали. Абсолютно всичко ще си дойде на мястото - "когато му дойде времето"
,трябва да бъдеме по търпеливи и примирими