Един приятел който от 2 м. има бебче ми сподели, че като го видял за пръв път и се разплакал и понеже това става в операционната, много неудобно се получило :). Но той казва, че като го видял и си казъл: ето го синчето, моята кръвчица, на татко душицата ... и все в тоя ред мисли :))). Още от първия ден се почувствал отговорен родител, дори несе напи на почерпването (свидетел съм), понеже сутринта трябваше рано да носи разни работи на майчето и бебчето :)). Въобще странна история.
Моя съпрут присъства на нормално раждане (моето :)) и така се впечатли, при все, че е лекар, че близо 3 седмици след това трудно се вреждах да си гушна придобивката :), едно на ръка, че той я къпе от първия ден та до сега.