Мисла си, че не са странни. Аз ги имам същите:)
всеки месец като ми дойде, си мисла " ето сега, сигурно той не иска с цялото си сърце бебчо, за това не идва" или " сигурно той тайничко се моли да не стане" дори съм го питала дали се моли тайничко, представяш ли си??? Засрамих се от въпроса си в мига, в който го зададох
Той си мечтае наравно с мен, за бащинството, а аз какви съмнения имам!!!
Това е човешко , коко, така мисля. Нормално е да имаме подобни мисли, нормално е да си мислим, че вина има и другият, макар че сами вътре в себе си знаем, че не е така.
Те, мъжете ни, щом искат бебе, зачи го искат колкото и ние, само че не го показват толкова. Не показват също и притесненията, които ги спохождат, когато ни дойде.
Те ни обичат и ще ни подкрепят в чакането, плача, нервите и терзанията ни.
Не се съмнявай в мъжа си, и той го иска, но мисля че не се езамислил много и не осъзнава, колко много го иска. Когато види и гушне за първи път бебчо, ще видиш как ще се разплачи от любов, нищо че вече го е изпитвал:)))))

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!