си мечтаех V. - децата ми да са планирани, а не да се принудя да се женя ако съм бременна. Така и стана при мен с първото дете. С второто обаче /което още не идва/ е друго. Вече има размисъл. Да го създаваме ли или не. Смея да кажа, че моят мъж още не е узрял за това, т.е. иска, но все още го оставя за далечното бъдеще - а като се има пред вид че съм над 30-те, далечното бъдеще си е направо старост. Така че в това отношение ние не сме много единодушни и може би това е имал пред вид "бис". Аз и на това го отдавам това "не ставане" на бебо. Явно се чуства, че единият от нас не го е пожелал напълно.
Странни размисли, а ?