Майка ми казва, че винаги на младини си е казвала, че никога няма да прави примерно като майка си нещо, или като свекърва си или като който и да е, но казва, че сега с годините се променя и се улавя, че някои неща, които е мислила, че няма никога да направи, ги прави.
Тя умее доста добре да се контролира, но въпреки това питайте зет ми какво ще каже за нея
Хич, ама хич не се обичат, въпреки че се опитват всячески да прикриват чувствата си, за да няма наранени.
Мисля, че малко толерантност няма да навреди на никого. Възрастните я искат от нас, но защо те не отвръщат със същото???
Аз от самото начало съм се стремяла никога и по никакъв повод да не я обидя, притесня или накарам да се почувства не на мястото си. Тя обаче от първия момент целеше точно обратното - да ме съсипе.
Кое поражда това й отношение към мен никой не знае. Всички са на мнение, че съм се държала по най-добрия начин. Дори синът й и дъщеря й го казват.
Въпреки това обаче тя ме мрази ужасно
Не ми пука.
Ще дойде ден, когато истински ще съжалява за действията си.
Айде че пак се отплеснах

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!