...ама да се включа, все пак!
Здрасти, В.!
Преди всичко мисля, че на нас ни е лесно да укоряваме и осъждаме, а не знаем всички неща.... Но все пак, твоят приятел не можеше ли да замине с теб? Независимо от това, обаче, горе главата, не унивай, каквото е писано, ще стане (е, хубаво е и ти да му помагаш на писаното, с повечко акъл). Ако това те успокоява, и на мен овулацията май ми е тези дни (не ми е още много ясно, защото не си меря температурата от инат [и от мързел, де!]) и аз умирам от напрежение да не би да ми дойде и този път... Хайде, ще си даваме кураж взаимно след 2 седмици.... Дерзай и да не ти пука, нищо не се знае в живота, може бебето да си е намислило разни работи, то да не те пита тебе, кога си го запланувала??? А пък гаджето, и то трябва да се вземе в ръце, защото ако ще става баща и глава на семейство, ще трябва да намира повече сили да посреща проблемите, а не да бяга от тях!