Здравейте, момичета
И аз си задавам стотици пъти тези въпроси, но някак все бягам от отговорите и се старая да занимавам мисълта си с други работи, просто за да не ми е мъчно.
На мен също не ми е леко. Доста от близките ми родиха в последно време. Аз съм много щастлива за тях и особено за сестричето ми, която си роди второ бебче, но тайничко им завиждам, естествено благородно и не спирам да се моля и на мен да се случи.
Понякога си мисля че съм изпуснала шансовете си, че съм пропиляла възможностите си. Всичко това идва заради двата аборта, които имам. Дали пък не съм загубила всичко безвъзвратно?
Незная как е с другите, но в последно време всичко при мен е объркано и някак неподредено. Усещам в много случаи, че губя контрол. И това естествено се отразява в къщи. Все по-често започвам да се хващам, че повишавам тон или че се дразня от елементарни и дребни неща, от които на моменти правя трагедии.
Определено на моята половинка не му е лесно. Той се опитва всячески да ме поддържа силна, но понякога не се получава. Особено зле е, когато ми дойде новия цикъл. Не си говорим и всеки се чувства виновен. Понякога това ме озлобява. Иначе не съм лош човек.Понякога си мисля, че надежда няма. Поне не и за мен. Купувам с тонове бебешки дрешки и душицата ми се къса. Няма с кого да поговоря за това. Само с една приятелка, която също е в този клуб.
Давам си кураж, моля се за чудо и се надявам все пак то да стане.
И си мечтая. Мечтая си за сезона на влюбените, сплетени длани, семейно щастие, детска усмивка от лятна количка и много, много любов......

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!