Най-после! Благодаря ти, Добронамерена, че повдигна този въпрос. Отдавна си мисля да повдигна въпроса за психологическата страна на нещата. Досега темите са само за физиологичната. То е ясно, че се чувстваме кофти през повечето време. Но кои са най-трудните ви моменти? Споделете за тях (ако искате, разбира се).
При мен ежедневието изобилства от такива. Две от колежките ми са бременни с второ, другите вече имат по 2 деца, повечето ми приятелки родиха поне по едно. В последните 2 години ми се налагаше доста често да пазарувам подаръци за чужди бебчета - не издържам вече. Последният път си пожелах да съм бременна, преди да ми се наложи да пазарувам за колежката ми, която ще ражда в края на юли. Между другото, любопитен факт е, че тук (в Америка) се прави т.нар. "бейби шауър" преди да се роди бебето. Представяте ли си каква практичност и пълна липса на суеверие ги води тези американци. Близките и познатите (само жени) се събират на парти и подаряват на бъдещото мамче неща от списък, който тя предварително сама е написала. Така няма повтарящи се, или ненужни подаръци. Звучи доста нахално за нас българите, но тук това си е традиция и така всички са доволни
Но да се върна на темата.
Искам да ви питам също понякога в моменти на размисъл явява ли ви се следната мисъл: "Добре, Бог не ми дава дете (засега), може и никога да не ми даде, но и без това земята е пренаселена. Може би така е по-добре, иначе е много егоистично да мисля само за собствените си чувства, а да не мисля за земята като цялостен организъм."
Друга мисъл: "Аз искам да имам дете, много искам, но какво мога да му дам?!? Мога ли да му покажа пътя към щастието? Мога ли да му помогна да стане личност? Не искам ли да имам дете само защото всички така правят на тази възраст, само заради инстинкта си, който става все по-силен?"
Тези мисли понякога много ме човъркат. Не знам как да се отнасям към тях. Дали това е начин да се покажа сама на себе си, колко съм надраснала проблема, или си е просто една примиренческа позиция.
Искам да завърша оптимистично. Според мен всяка от нас има да научи нещо от своя проблем. Аз лично се научих да ценя повече живота. Той не е нещо, което просто се случва от само себе си (поне не при мен)
Според мен той трябва много да се цени и обича и да се бориш за него, за да ти се даде правото да му служиш .
Това е от мен, ако искате споделете и ваште мисли по въпроса.
Поздрави и успех!