Няма нищо страшно!
Влизаш в болницата, правят ти изследвания, ако си алергична към нещо, казваш си като поп, после ти правят клизма и не ядеш до другия ден - това е най-гадното от цялата работа.
На сутринта те взимат, слагат те в една студена стая, трябва да ти сложат и някакво успокоително, било подготовка за анестезията, на мен забравиха да ми я сложат, после ме обвиниха, че не съм си платила, та затова не ми я сложили, ама тя официално се плащала, та да не си помисля аз , че те искат нещо от мен... Та кой ми е казал, че трябва такова нещо или че трябва да внеса някакви пари. Майка ми, горката си беше взела квартира в София и беше на линия по всяко време на деноношието, познаваха я от предния ден, сливи ли имаха в устата си. Та чаках в тая студена стая 2 часа повече от предвиденото, щото жената пред мен се оказала по-тежък случай от това, което са спедполагали.
После те вземат, ама предния ден те и избръсват. Та лягаш с и на едно магаре и помниш само като ти слагат маската на устата. И след 2 часа вече помня как ми крещяха - как се казваш, от къде си.
Не боли, нищо, а и няма как да те боли, била си под упойка.
Само дето ми беше много студено. Треперех като лист сигурно час в след операционната. Като ме качиха в стаята пък изгарях от горещина. Но най-гадното от всичко беше, че умирах от глад и нито една сестра не можеше да разбере това. Беше 17 часа вече, а аз не бях яла от 9 часа сутринта предния ден. Забраниха ми дя ям до следващия ден. Срам ме е да си призная, ама като си излязоха си отворих едно пакетче солети и го изядох за секунда. Та аз щях да мръдна иначе. Това е. Не боли, няма белези, само дето после няколко дни ти опъва гърба и чувстваи напрежение в гръдния кош, те нали ти пълнят корема с въздух, за да виждат и да могат да работят вътре в теб.
Нито една стотинка не платих /освен спомената упойка или инжекция, каквото и да ебило, а и то беше 1-2 лв.///л
Бях в Майчин дом, много бяха мили и отзивчиви всички сестри.
Това беше 96 г.
От тогава насам обаче все докторите казват, че ту има , ту няма кистички, не можели да разберат дали това не са фоликули. Ама не им се иска да се вглъбяват. Но поне имам цикъл, макар и на 40-45 дни, преди беше на 3-6 месеца.
Ох, пак ще трябва да се лекувам заради големия цикъл, ама си почивам още. От какво, не знам.
Хайде, чао!!!
Не се страхувай, толкова жени са минали по тоя път, аз бях тогава на 20 години, не се страхувах, ти тредполагам сега си на повече, вече си голяма.......................................