Това с предизвикването на съдбата е предразсъдък и суеверие...
Много ме дразнеха всички бабии лелки , дето едва ли не с удоволствие ме предупреждаваха, как можело нещо да се обърка, ако към му купила предварително някоя дрешка да речем...Пълни глупости!
Докато обратното поведение - честото замисляне с добро настроение над бебешките теми, така познантото ни "умиляване" над други дечица или дори животинки е много благотворно за организма ни. То ни изпълва с положителни емоции, освобождава ни от напрежението и страха, и по-естествен начин събужда женските ни инстинкти.
За многото примери на уж, невъзможно забременяване след осиновяване на дете - няма да говорим - те вече са влезли в статистиката.
Аз за себе си мога да твърдя , че определено подготовката / и в мечтите ми и на практика/ на детската стая повлия страшно добре на иначе не съвсем безметежната ми бременност.
Сега ми се вжда направо невероятно, че съм го правила, но е факт - че аз , когато ми беше нервно или се страхувах от раждането дори бродирах разни мотиви по детските дрешки / за да станат представете, си по-красиви и оригинални от тези на другите бебета/... Сега същите дрешки са облечени на куклите на някогашното бебе.
Но за книгите - това е друг въпрос. Не бива да се фиксираш според мен прекалено върху физическата или медицинската страна на забременяването.
Само, колкото е нужно за обща култура или да се проумее някое изследване. Иначе отрицателните емоции и страха, че никога може и да не се получи, са ти гарантирани. Същото се отнася и за литературата относно самият акт на раждането - тя трябва да се чете или още преди самото забремениване, или съвсем накрая, когато раждането вече предстои. Така си спестяваш стреса от неизвестността в най-важните месеци.
Положителните мисли за бебето, влияят на тялото , вярвайте ми, - също и отрицателните, уви...

Qui scribit, bis legit.