Онзи ден, квартално софийско кафене, обедно време.

Чакам да си взема кафето, обърната към продавачката и с гръб към пътеката, от където се влиза.

Влизат некви двама.

Не застават на опашка, а се промушват към единственета заета по това време маса, където са насядали 4-5 мъже, разговарящи високо на майчин език. Единият мина достатъчно близо зад гърба ми и се протегна, за да ... забърше с ръка задника ми. Уж случайно. Но, след две крачки се обърна, за да покаже нагла, мазна, многозначителна усмивка.

Изтръпнах. И да се развикам - какво? Двете с продавачкята сме със 6 турци в този момент. Бегло погледнах към тях - всички се обърнали към нас, гнусно ухилени.

Побързах да изляза и хвърлих пластмасовата чашка в кошчето, с непипнато, горещо кафе.
Вече на улицата, си спомних разкази на мои познати, върнали се от джамахирията, че такива постъпки с чужденките-християнки били характерени за там.

Даммм. Ясно. Пък аз си мислех, че съм в България, че съм в Европа...



Същите тези кротки, работливи хора, дошли да намерят поминък в големия град и с които бахме свикнали в квартала се промениха за една нощ!

На възраст съм и не ми отива младежка невъздържаност.
Няма да викам: "Атакааа!"
Но, ще гласувам!