|
От човек с паспорт до гражданин
На 18 ноември бе първата победа на избирателя над електората и на демокрацията над партийните олигархии
Ако все още е оставал някакъв самоунижаващ нихилизъм у българина, че е кротка овца, време е той да си иде. На тези президентски избори той доказа, че е избирател и гражданин, а не електорат. Нормално е да се казва понякога, че резултатът няма значение, защото избираната длъжност не е толкова важна. Този път обаче има.
Досега в най-новата демократична история на България не е имало избори с по-голяма степен на предрешеност от тези. Зад фаворита застанаха твърдо партии, които на предходния вот само преди няколко месеца взеха общо около 65% от гласовете. Допълнително и самият кандидат в продължение на 5 години бе заемал една благословена длъжност, на която нищо не можеш да сбъркаш, на която не ти се налага да взимаш непопулярни решения и на която в общи линии можеш само да трупаш рейтинг. И Стоянов си го имаше рейтингът. И още едно допълнително - Петьо можа да стартира кампанията си много много по-рано, докато Първанов се озова в кандидатско състояние в последния момент и почти като "спасяване на положението". Не е зле да си спомним изказванията на сини лидери тогава, че това било "ход на безсилие" от страна на БСП. И като цяло в думите им имаше доста истина - може би не беше точно ход на "безсилие", но беше поне "ход на измислената надежда".
Но чудото стана. И опроверга дори и най-крайните очаквания и на двете централи - всеки в своята си посока. СДС се готвеше за победа още на първия тур. Социолозите даваха на Стоянов около 49,9%. Е, и нормално беше това да стане - като те подкрепят първата и втората парламентарни сили и лично Н.В.
БСП се готвеше за престижна загуба. Да вземе над 30% на първия тур, да предизвика да има втори и да поизмъчи Петьо. Това щеше да бъде истинско възраждане за левицата, изправена сама кажи речи срещу всички. Пък и на Първанов вътрешно може би му се иска малко повечко един ден да стане премиер, отколкото още отсега да бъде формалният №1. Ама не!
И двете политически пространства се оказаха изненадани. И това стана, защото и двете не осъзнаха правилно развитието на българския избирател. Донякъде промяната в мисленето му пролича на парламентарните избори, но там всякакви анализи се удавиха в харизматичния рейтинг на Симеона. И никой изобщо не погледна в дълбочина. Те и сега не искат да погледнат - едните викат "Народът гласува за промяната", а другите се оправдават "Виновна е ниската избирателна активност". Едните се радват, другите ги е яд. Двете страни на една и съща монета.
Но Първанов ще бъде президент, не заради сините си очи или заради подкрепата на Доган. Не и заради слабостите в кампанията на Стоянов. А заради края на "играта" в която политиците определяха правилата а народът ги спазваше. Сега започва нова игра. В която народът отново ще бъде по-слабата страна, но вече ще дава да се разбере, че и той ще участва в договарянето на правилата. Като начало.
Но защо загуби Стоянов? Само единия месец на издънки, компромати и помия ли беше виновен? И толкова силен ли е Първанов? Толкова силен ли е, че практически почти да повтори подвига на царя. И то без неговия авторитет?
Съвсем не. Провалът е дълго преди това. Сега само се вижда.
СДС по време на управлението си се държа така сякаш управлява овци, а не избиратели. Партията не се усети навреме, че това не е така и стават промени.
Първата голяма издънка бе самото идване на власт. Идване по модела "власт с кръв се взима". Нека не се забравя, че след катастрофите на Виденов от СДС се очакваше далеч по-убедителна победа от 54%. Макар че и тези проценти бяха достатъчни за 4 години деспотия на Костов. Но факт е, че още тогава на огромна част от народа не се хареса този силов метод на поведение. Сега дойде времето да стане ясно, че подобни победи могат да бъдат само временни. Хората са избиратели, а не овце.
Втората голяма издънка бяха косовските бомбардировки. Досаге в най-новата ни история не е имало подобно арогантно погазване на мнението на гражданите. Не може три четвърти от населението да са против и ти без никакви аргументи да ги пренебрегнеш. Поне да бяха обяснили, че България не е вече независима държава и това решение не е нейно. Истината щеше да е по-достойна от демагогията с името на Европа. Но сините и президентът направо казаха на хората "не ни интересува мнението ви, ние сме на власт". Това остави, не можем да си правим илюзията, че не е оставило, това остави недоверие в мислите и душите на много хора. Хората не обичат да им казват, че не струват нищо.
Третата голяма издънка бе корупцията. СДС се порути още на местните избори и то точно по вина на корупцията. Но промени последваха много по-късно. И имаше едно знаменателно обръщение на президента към парламента. Обръщение, очаквано в най-критичния момент на недоволство към Костов. Нацията очакваше тогава президентът да назове поименно покварата. Както стана ясно по време на кампанията, той е знаел всичко. Но тогава той си премълча. Изрече само няколко общи и неконкретни приказки по въпроса. Отличен ораторски модел - имаш с какво да се оправдаеш ако те питат защо не каза, и в същото време Костов не е засегнат. Обаче избирателната аудитория не е място за адвокатска реторика. Аудиторията чака резултати. Аудиторията очакваше не "измиване на ръце" по адрес на корумпираните, а пряк удар срещу тях. Тя чакаше още тогава да чуе имената на престъпниците във властта и да се тръгне към отстраняването им. Аудиторията вече бе гласувала веднъж против тях на кметския вот. Но не ги получи. Петьо не искаше да се кара със СДС като изнесе истината, защото разчиташе СДС да не го отлюспи и да му отреже втория мандат. Той следваше партийния подход на мислене - партията те издига и тя решава. Но българинът вече бе започнал да става гражданин. И всъщност бе дошло времето, в което гражданинът решава, а не партията. Този урок ще бъде за всички, които следват този модел. Защото правото и постът на президентът са дадени, за да говори, когато трябва и да бъде коректив, а не да се съюзява с една политическа сила и да си мълчи в името на сладката длъжност. Ако беше говорил тогава, сега дори и да не го изберат, щеше поне да е спокоен, че е правил това, което трябва.
И най-сетне - четвъртата мегаиздънка на Стоянов бе, че превърна президентската институция в безгласна буква. Народът не обича хората, които е избрал за да го водят, да се държат като слабаци, от които нищо не зависи. Не може да виждаш, че имаш президент, че той не е корумпиран и, че той не прави нищо срещу отявлената корупция. Това не е президент. Това е марионетна креатура. Ей богу, като се плащат излишни пари за преки избори за държавен глава без власт, нека поне той да прави това, което му се полага. Неговият вот е не по-маловажен от вота на парламентарни избори за Иван Костов. И този вот му дава правото на мнение.
Като цяло провалът на Стоянов е пряко следствие от няколко години погрешно разбиране на демокрацията. Демокрация от партийно-олигархичен тип. Където елитите решават, а не гражданите. Стоянов така и до края продължи да си залага на нея чрез формално независимата си кандидатура. Илюзията, която създаде подкрепата на царя, за възможен успех бе просто илюзия. Която се сгромоляса с трясък и мълнии. Никой политик досега не и получавал подобна могъща поддръжка. Никоя фигура не е толкова авторитетна като Симеон II. Но това бе подкрепа точно от "елит". Елит, който безспорно винаги ще има влияние, но сам по себе си не е достатъчен за победа. Не и в гражданската демокрация. Да, в доскорошната олигархична демокрация. Но не сега.
Но целта на този анализ в крайна сметка не е да се "вади нож на умрялото куче". Просто няма смисъл - кучето не е обект на бъдещето и на нещо, което ще следва да се прави. По-скоро той е насочен към живото куче. Което сега е на върха на славата си. Защото партията на Първанов е много по-безкомпромисна и стегната точно в отношенията, които провалиха Стоянов. Тази структура е много по-ефективна в прилагането на олигархичния модел. И за новия Георги точно тук е огромният риск да повтори преумножена катастрофата на Петьо. Ако не се поучи, че на власт го качи не партията, а избирателят. Вече избирателят.
Българският собственик на глас стана гражданин и това е факт, с който ще трябва да се съобразяват политиците. На него вече ще трябва да му се чува мнението, когато се опитва да каже нещо, за да не се налага да му се чува заповедта "Вън", когато няма начин да не му се даде да я изрече. Българският избирател опроверга всякакви прогнози и методи за оценка, на каквито досега базираха поведението си политиците. Имам такъв рейтинг, той ще се прояви така и така, с еди каква си кампания ще постинга еди каква си промяна, крайният резултат ще е горе долу такъв, а ако не е, ще си прелея гласовете на еди кой си, в замяна на еди какво си от негова страна. Край.
Нито царят ще може да си назначи президент, нито и най-високият рейтинг ще значи мандат, нито усмивката на Софиянски ще гарантира нещо си. Вече ще има един единствен фактор - гласът на всеки. Онзи малък, мъничък и безкрайно незначителен глас, от който зависи всичко. И всеки ще знае стойността на своята бюлетина и ще си знае, че си е негова.
Човек доста рядко може да се почувства горд, че е българин. Последният път беше на световното по футбол през 1994 г. Но за пръв път политическата система ни дава подобно основание. Защото това да станеш от електорат избирател и от човек с паспорт гражданин, това е голяма промяна. И тя трябва да е за урок. Основно на Първанов. Един си отива от "играта", а друг сега влиза. И за последния ще е добре да я играе по новите правила, а не да се опитва просто да седне в удобното кресло.
"Удобното кресло". Точно това е разковничето. Досега наистина креслата на управляващите бяха доста удобни. Те се чувстваха сигурни в тях и се унасяха в блажения сън върху мекото легло на парите на данъкоплатците и на щедрата софра на парите от корупцията. Нямаше кой да ги помести и да им каже "Не". Те можеха да си взимат собствените си решения, да не се съобразяват с настроенията на нацията и да ги пренебрегват и да се налагат дори при 80-90% неодобрение. Вече такова нещо (не че няма да има) ще го има все по-трудно. Съдбата на Стоянов ще е "обица" на ухото на всеки, който си въобрази, че ако не се издъни яко и публично, ще може тайничко да си прави каквото си иска и да не се страхува от уволнение. И ако Първанов не е първият, който да разбере тази нова истина, след 5 години той ще е последният динозавър, който ще бъде сритан, когато всички около него вече ще са я разбрали.
Автор: Добри Божилов
19.11.2001 г.
|
На 18 ноември бе първата победа на избирателя