|
|
| Тема |
 Дебата при Слави |
|
| Автор | Areнт (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.11.01 23:46 |
|
|
|
Още малко и няма да има неизвестни, предизборно суетене, дебати и т.н.Видяхме ли нещо ново тази вечер?Едва ли.Видяхме познатите, стари Първанов и Стоянов.В началото Първанов наложи елемент на агресивност, на което Стоянов отговори със същото.Първанов издържа почти до края в това темпо, докато Стоянов постепенно премина в неконтролируема нервност, а накрая изпадна в състояние на умора и на апатия.В това си качество изглеждаше най-естествен и дори бих казал симпатичен, независимо че именно тази негова черта най-точно обяснява биографията му на президент в сянка, на седесар в сянка и на съпруг в сянка.В агресивното си състояние Стоянов повтори стария рефлекс да вади на диспутите по нещо, но понеже сега ген.Атанасов се бе лошо потрудил в случая компромата бе само изрезка от вестник.Като изявен адвокат на този етап пловдивчанинът държеше последната дума да бъде негова и следваше сценария на предизборния щаб.Първанов не стигаше до последната дума, но разчиташе посланията му да предизвикат рационална дейност без поантата задължително да бъде негова.След като му мина нервната криза Стоянов забрави седесаря в себе си и поведението му имаше доста човешко измерение.Тогава се и запитах: защо го мъчат човека, изглежда прекалено уморен, за да носи подобен товар - съдбата на българския народ на плещите си.
Действително, защо се мъчиш, Петре, заложи на природата си, на по-спокойната обстановка и престани да се наказваш заради тези, на които им е необходимо да има точно такъв президент.Не те мразим, дори ще те запомним с добро, заради това, че в теб седесарската злоба е изкуствена.Ако има още огън в теб, той не е от тази сила.Не си вреди сам, не се самоунищожавай.
| |
| |
| 
|
|
