Многото лица на кандидат-президента Първанов
Александър Маринов*
И така, готвейки се за решителния втори тур на президентските избори, трябва да си зададем въпроса: кое (или кои) от политическите лица на Георги Първанов ще предпочетат избирателите? А кое (кои) от тях ще оформят истинския политически портрет на евентуалния президент Първанов?
Спомням си лицето на верния съратник на лидера на БСП Жан Виденов - заместник-председателя на ВС на БСП Първанов, който до последния момент осигуряваше нужната политическа подкрепа на министър-председателя, ръководейки неизменната Комисия по решенията на всеки партиен пленум? Или лицето на новоизбрания партиен председател, които с лекота
свали от себе си всякаква отговорност за провала на БСП
през 1996/1997 г.? А съвсем наскоро, на въпроса на Слави Трифонов къде е днес Жан Виденов, каза с презрително снизхождение за бившия си патрон, пред който заставаше мирно: "Ами някъде в Н-ската провинция..."
Дали лицето на партийния лидер, който не пестеше гръмки епитети за "провала на управлението на Иван Костов", но така и не позволи за четири години БСП да направи политическа оценка на собственото си управление, довело до разорението на страната през 1997 г. - защото в такава оценка сигурно щеше да пише нещо и за неговата лична отговорност?
Дали лицето на лидера на опозицията, която в предизборната си платформа за парламентарните избори през юни 2001, озаглавена "Проекто-договор с избирателя", категорично и изцяло отхвърли политиката на държавните институции през изтичащия мандат и обеща на българското общество цялостна ревизия на тази политика? Или лицето на същия този лидер, но вдъхновител на един останал полускрит документ, публикуван във в. "Пари" и адресиран към бизнеса и чуждестранните политически и делови кръгове, в който черно на бяло е записано:
"Европейската и евроатлантическата ориентация на България са безспорни и не подлежат на ревизия... финансовата стабилност ще продължи да бъде задължително условия за успешното функциониране на икономиката... И през следващия период ще продължат да действат твърдите бюджетни ограничения... Приватизацията в България е необратима и неоспорима..."
Дали лицето на лидера на БСП, който
през 1999 г. поведе антинатовските демонстрации в София
и написа послание на съчувствие и подкрепа до Слободан Милошевич? Лицето на партийния председател, който изви ръцете на един среднощен конгрес, за да получи една уклончива пронатовска резолюция, впрочем, в пълно противоречие с действащата и одобрена на партиен референдум партийна програма, чиято промяна Първанов и до днес не смее открито да поиска от партията си? Или лицето на политика, който уверява чуждите посланици и емисарите на Партията на европейските социалисти в евроатлантическата ориентация на социалистите? Или лицето на лидера на
партията, която периодично иска национален референдум
по членството на България в НАТО?
Дали лицето на лидера на "социалдемократизиращата се" БСП, или лицето на политик и народен представител в демократичния български парламент, легитимирал с присъствието си
откриването на паметника на диктатора Тодор Живков?
И само дни по-късно почтително свел глава пред откритата паметна плоча на покойния д-р Петър Дертлиев, гнил в затворите и лагерите и преследван от репресивния апарат на същия този диктатор?
Дали лицето на "демократичния лидер" на една "демократична" партия, или партийния водач, натъкмил чрез добре "организирани" конгреси устав, който "бетонира" властта му и най-добре може да бъде характеризиран чрез едно определение - ако на 10.XI.1989 г. БКП имаше такъв устав, смяната на Тодор Живков щеше да бъде невъзможна - поне по цивилизован, а не по "букурещки" вариант?
Тук вероятно преминаваме от сферата на рационалния анализ на множеството "политически лица" на Георги Първанов на терена на любимата му проблематика на
"новия политически морал" и "чистите ръце"
Затова все пак искам да задам основния въпрос, който ме притеснява днес: кое от това множество "политически лица" на Първанов ни дава някакви основания да вярваме, че евентуалната му дейност като президент ще осигури на България последователна, честна и отговорна външна политика на европейска и евроатлантическа интеграция и реалистична стратегия в областта на националната сигурност?
Кое ни дава един, дори само един-единствен аргументи да вярваме, че всички страдания, лишения и надежди, с които живяхме от 1997 г. до днес, няма да се окажат напразни, поне що се отнася до отговорностите на българския президент да не допусне такова връщане назад?
Пълно право на БСП е да харесва и да преизбира лидера си такъв, какъвто е. Или да го смени - ако пожелае или ако партийната върхушка допусне това. Но когато става дума за избор на държавен глава на Република България, нещата стоят по съвсем различен начин. Надявам се мнозинството български избиратели да не бъдат "баламосани" от множеството политически лица на г-н Първанов и да усетят в себе си ако не гласа на рационалния политически разум, то поне инстинкта за самосъхранение.
Убеден съм, че голямата мисия на българския държавен глава не е да бъде
"социален" президент - както се саморекламира Георги Първанов
- и да прави живота на хората по-лек. На нашите географски ширини и поне за нашето поколение лек живот няма и няма скоро да има - освен по кориците на лъскавите списания. Важното е нашият президент да бъде способен да открои и да бъде гарант за следването на верния път и исторически правилната перспектива пред страната. От множество лични наблюдения, които имам, и от многообразните политически изяви на г-н Първанов през изминалите 10 години, дълбоко се съмнявам, че той има капацитета, убедеността и волята да формира и провежда такава перспектива за България.
* Александър Маринов е бивш председател на софийската организация на БСП и бивш депутат
|