Е, то е ясно. Не може да провеждаш или одобряваш политика на социален дарвинизъм, мафиотщини и подли политически игрички, а същевременно да твърдиш, че се най-демократ, най-патриот, най-най на ная.
Някои живеят добре / те, уви, са много малко/, други едва я карат, трети просто гладуват. Кой нормален човек може да иска от бедния и отчаян българин да се развълнува от политическата кариера на някакви си службогонци? На много умници това им намирисва на червено. По-страшно е, че е истина след 12 години демокрация. Червената утопия е мъртва,но не е ли време да я последва и синята?