Не мога да се съглася напълно. По принцип се съгласявам, че призидентът е важен да балансира в ситуации на нестабилност (и евентулно гражданска война както казваш). Но не мога да се присъединя към критиката ти към Стоянов точно за това. Първо чак такива разтърсващи събития и опасности не е имало, че да изискват намесата му. Примерите които ти даваш в повечето случай по скоро биха представлявали неправомерна намеса, като се има предвид силно ограничените правомощия на президентската институция. Президента като фигура има много повече представителни функции, и стои над тези неща, а не да взема отношение по въпросите с регистрациите на тоя или оня за избори, както и за резултатите от тях. Именно тук мисля, че успя добре да балансира, повече от това трудно е да си представя.
А това за което уважавам Стоянов най-много е точно, че в най- голямата нестабилност в България, точно когата гражданската война беше съвсем реална опасност след кризата на Виденовото правителство, спомни си че точно Стоянов бе ключовата фигура, която удържа нещата и един от малкото, които бе постоянно сред екзалтираното множество и по много дипломатичен начин в крайна сметка намери решението! Затова пък критиката ти точно за тези му функции считам за абсолютно неоснователни! Просто не мога да се представя какво би станало тогава, ако на негово място бе безхарактерен и безволев президент. Оттогава рейтинга на президентската институция винаги е бил най-висок, не може да се отрече, че хората (ако не върли и заслепени антиседесари) вярват в неговата неподкупност и обективност. Позицията му винаги е била ясна и категорична, и не мисля, за това за което ти го критикуваш, е мястото на президента да се бърка в ежедневните политически интриги между отделните партии или личности. Мисля, че когато ситуацията е излизала извън контрол и го е изисквала и позволявала, Стоянов е бил там!