Да го кажем така.Извън твърдите ядра, които в София са преобладаващо сини, останалата част от електората се е разделила по равно с лек превес към Първанов.Образованата част от българския електорат /вж.статията на К.Стойчев в "Сега"/също е разделена на две.Извън това спорът, доколкото схващам, е има ли достатъчно президентски пълномощия според конституията за формиране на социална политика.Според мен, а и според повечето хора /тук ще се повторя/ Петър Стоянов бе пасивен в това си качество и ако искаме да стигнем до истината, не трябва да изхождаме от неговото поведение.Това че навремето Жельо Желев с едно послание от Бояна свали Филип Димитров от власт е по-показателния пример.Никой не си е представял, че Георги Първанов ще почне да сваля цени и други простотии.Нормалните и мислещи хора не са гласували за него от подобни съображения.Гласуваха първо, защото той е по-качествения човек, а точно в този момент България има нужда от повече достойни, честни и принципни хора във властта и второ, защото именно той е в състояние да приложи целия инструментариум даден му от конституцията за налагането на определено обществено мнение, определена политика и с това възможността да се превърне в морален коректив на властта.Подобен властови коректив отсъстваше по времето на Иван Костов.
Това са многото елементарните неща, които доведоха Първанов до властта.Всичко останало е продукт на някакво конспиративно, архаично мислене, присъщо на хора, които още не са освободили съзнанието си от разни катастрофически категории.Всъщност антикомунизмът е и двигателя на подобно мислене и за мен лично няма никакво съмнение какво ще се случи, ако той под натиска на живота в един момент изчезне.Това ще бъде краят и на СДС, който ще се разпадне на множество малки партийки и сдружения и електоратът му ще намалее със 70%.Така вкопчени в разни имагенерни и несъществуващи обстоятелства различни хора и в този форум не са в състояние да стигнат до корена на причините, а продължават да живеят в своя си свят на странни емоции, страховити представи, невалидни корелации и много инфантилизъм, това по-горе определих като фенско отношение към политическия живот.По-лошото е, че много лоши хора експлоатираха и продължават да експлоатират тази инерция и в това отношение Стоянов не е най-показателния пример.Напротив сравнение с разни други политически фигури от близкото минало той е един почти почтен човек.

КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИДЕ.ВРЕМЕ Е ДА ГО ПОСЛЕДВА И АНТИКОМУНИЗМЪТ.