Маловерието е друг въпрос. Грамотността задължава човек да има някакво прилично мнение. Понеже те уважавам като грамотен човек, затова си позволих да взема отношение по темата ти. Отговорът ти не обяснява какво си искал да кажеш с темата за въпросното възпоменание.

Моята реакция беше и си остава в областта на литургическото богословие.

Понеже обичаш да играеш на професионален тарикат, ще ти задам друг въпрос за антиминсите.

Преди време Ангел Величков беше публикувал една статия за т.н. "крадени антиминси". Въпросът е твърде сериозен. Жалко, че интелигентният Ангел Величков не съумя да постави въпроса на богословска основа и критикувайки неграмотното крадене на антиминсите, да изобличи неграмотността на благодатните, които не разбират нищо от антиминси.

В контекста на мъглявата тема на Наско, който не уточнява какво иска да каже с темата си, ще поставя втори принципно важен въпрос. След като апостолите не са извършвали възпоменанието на антиминс, дали са се причастявали?

Според представите на Лимасолския сладкодумец и самия Наско, причастието не е възможно без епиклезата и сега допълвам - без антиминс.

За епиклезата Наско се измъква с поредната шаблонност.

Някой има ли смислена представа какво представлява антиминсът и осъзнава ли, че в България 99 процента от антиминсите са невалидни? Излиза, че няма дори и един процент престоли, на които да се отслужва Насковото възпоменание правилно.

Странно, че този въпрос не вълнува богословите. Към владиците ще остана политкоректен и няма да ги засягам.

Драги ми Наско,

Не неверието обърква, а фактът, че църковната игра не спазва богословския сценарий на игра на Църква Христова.

Неверието е утвърдило требничарството или е подменило душегрижието с попско занаятчийство и е изродило тайнствата в обряди.

Може ли човек с твоята грамотност да твърди, че от жива вяра се кръщават масово деца без никой да ги обучи на християнство, както и се венчават от снобизъм? Това реални тайнства ли са? Ако кръстникът не може да прочете Символа на вярата дори, то за каква вяра може да става реч? Ако родителите не знаят нищо за вярата, то как само по себе си кръщението на бебето ще го направи християнин?!

Ако кръстеното бебе е влязло след 20-25 години в храма да се венчае, спазвайки традицията, а не по силата на живата си вяра, то извършва ли се тайнство?!

Акро приемем, че независимо дали хората вярват в Бога или не, но заради изчетените текстове от поповете става тайнството, тогава излиза, че не благодатта действа, а МАГИЯТА.

Ако приемем, че никаква вяра и християнско самосъзнание не са нужни за благодатта, то тогава трябва да признаем, че всичките обряди и богослужения са своеобразен шаманизъм.

Доколкото текстовете са съставени от хора, то и нищо божествено не остава в обрядните панаирджилъци на расоносните шамани.

Остава да се молим държавата да въведе вероучението в училищата и дано някой стане християнин.

Не проумявам защо претенциозните богослови, пропагандиращи Лимасолския митрополит, не погледнат трезво на реалните проблеми в църковността ни? Толкова много богословски факултети, две семинарии и Духовна академия, а нито един проблемен въпрос не се разглежда с нужната научна и духовна сериозност. Ето, тази игра не я проумявам.

Лимасолският митрополит пише сладникаво увлекателно, но и той уж грамотен и духовен човек, а не иска да погледне на проблемите, виновник за които е иерархията, чийто представител е самият той.

Редактирано от Prokimen на 26.08.17 21:47.