|
Тема |
Re: И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед [re: tri-9084] |
|
Автор |
Prokimen () |
|
Публикувано | 25.08.17 14:48 |
|
|
Някой разбра ли нещо от темата? Аз нищо не разбирам. Иначе темата би могла да прерастне в интересна дискусия.
Конкретният ми въпрос към Наско е как той интерпретира въпросната заповед в живота на всеки християнин и в контекста на указаната статия. Намира ли той сили да възпре у себе си инертността за да размисли по-сериозно над Литургията.
Въпросната Христова заповед за възпоминанието е била спазвана от апостолите и първите християни по един начин, а днес пиесата се играе по съвършено друг сценарий и с други разбирания.
Според днешните ни разбирания, не може да има причастие без епиклезата.
Апостолите не са познавали никаква епиклеза. Християнството е знаело период, когато едва ли не всеки епископ си имал епиклеза.
Но нека се ограничим с епиклезата. Изпълнявайки заповедта за възпоминанието без епиклезата на Лимасолския сладкодумец, апостолите причастявали ли са се?
В руската църковна книжнина се срещат усилени препоръки за важността да бъдат споменати имената на покойниците (умрели кръстени, но не и християни) по времето на проскомидията. Налага се вярването, че с магическа сила проскомидийното споменаване спасява. Подобен акцент слага и Наско за самото възпоминание, изхождайки от литургичния текст.
Магизмът на проскомидийното споменаване има за основа също литургиен текст. След причастието на свещенството в олтара, непосредствено преди излизането с потира "Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете", свещеникът изсипва частиците от проскомидийния дискос в потира с думите: "По молитвите на Твоите светии измий, Господи, с Твоята честна кръв греховете на тези, които бяха поменати тук"
Едно е молитвеният призив, друго нещо е дали Бог ще се подчини на попските приказки и действително ще омие греховете на хора, които не са искали да Го познаят. Странно е, че никой не обръща внимание на една свещеническа молитва от Василиевата литургия, в която свещеникът се моли да не би заради личните му грехове Господ да не освети даровете.
Ако спрем вниманието си на тази молитва, излиза, че е възможно след театралното литургийно представление да няма причастие в потира. Поне така интерпретирам аз думите на св. Василий Велики.
Как Наско интерпретира тези думи на Великия Василий?
Редактирано от Prokimen на 25.08.17 14:50.
|
| |
|
|
|