Това за вечността са все човешки безпомощни напъни. Мачкане на дефиниция, за да се приспособи тя към нечия представа. Като не можем ние да си обясним нещо, измисляме на Бог нови свойства така, че да се прикрие нашето незнание и възникващите противоречия. Не е сериозна тая работа.

Изобщо, не разбирам това, да се цитира нечие човешко мнение по въпроси, които човек не познава, като аргумент за нещо. Всъщност то така е станало обръщането на християнската вяра с главата надолу между първи и трети век.

Колкото до незнанието, никой не му го приписва насила, защото Бог си го има изначално по много въпроси. Например Битие 3.9: "И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? ". Ако знаеше, нямаше да пита. Самият гняв на Бога при съгрешението на Адам и Ева показва изненада, нещо неочаквано, не е знаел за такъв развой на нещата. Пълно е с такива примери. И няма нищо срамно за едно божество в такова незнание. Какво му е страшното Бог Отец да не знае нещо? Страшното е само за тези, дето са го надоизмислили с такива качества, за да плаши.

А за времето, същество, трупало опит в продължение на цяла вечност до сега, не би се хванало с такъв примитивен експеримент с хората, че и да се изненадва от постъпките им :) Защото за тая вечност то трябва да е правило това безброй пъти, и поне малко опит да е натрупало.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!